Gianni Rodari > Quotes

“Reality can be entered through the main door or it can be slipped into through a window, which is much more fun.”
― Gianni Rodari, The Grammar of Fantasy: An Introduction to the Art of Inventing Stories

“«Quanto pesa una lacrima?»
«Secondo: la lacrima di un bambino capriccioso pesa meno del vento, quella di un bambino affamato pesa più di tutta la terra.»”
― Gianni Rodari, Il libro degli errori

“Небето е на всички

То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава

И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.

А щом е така - питат всички
момиченца и момченца, -
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?”
― Gianni Rodari, Filastrocche in cielo e in terra

“... ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.”
― Gianni Rodari, The Grammar of Fantasy: An Introduction to the Art of Inventing Stories

“All'uscita del paese si dividevano tre strade: una andava verso il mare, la seconda verso la città e la terza non andava in nessun posto.
Martino lo sapeva perché l'aveva chiesto un po' a tutti e da tutti aveva avuto la stessa risposta:
- Quella strada lì? Non va in nessun posto! E' inutile camminarci.
- E fin dove arriva?
- Non arriva da nessuna parte
- Ma allora perché l'hanno fatta?
- Ma non l'ha fatta nessuno, è sempre stata lì!
- Ma nessuno è mai andato a vedere?
- Oh sei una bella testa dura! Se ti diciamo che non c'è niente da vedere...
- Non potete saperlo se non ci siete stati mai.”
― Gianni Rodari, Cuentos por teléfono

“Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.”
― Gianni Rodari, The Grammar of Fantasy: An Introduction to the Art of Inventing Stories

“Oggi come oggi il professor Guidoberto parla e scrive correntemente in duecentoquattordici lingue e dialetti della Terra, imparati, si sa, soltanto nei momenti di ozio. La sua barba è diventata grigia, e sotto il suo cappello non è rimasta che una ciocca striminzita. Ogni mattina egli corre al Museo e si immerge nel suo studio prediletto. Per lui il "cippo" è il cuore di Perugia, anzi, dell'Umbria, anzi, dell'Universo.
Quando qualcuno ammira la sua cultura linguistica e si profonde in lodi al suo cospetto, Guidoberto fa un cenno seccato con la mano e risponde: - Non dica sciocchezze; sono ignorante quanto lei. Lo sa che in trent'anni non sono riuscito a imparare l'etrusco?
Quello che non si sa ancora è sempre più importante di quello che si sa.”
― Gianni Rodari, Il libro degli errori

“Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.”
― Gianni Rodari, Cuentos por teléfono

“Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!”
― Gianni Rodari, Продавач на надежда

“Vorrei che tutti leggessero, non per diventare letterati o poeti, ma perché nessuno sia più schiavo.”
― Gianni Rodari

“Il professor Grammaticus

Il professor Grammaticus,
tra Como e Battipaglia,
udì gridare a gran voce:
I-ta-glia! I-ta-glia! I-ta-glia!

Alcuni sventatelli
apparsi in fondo alla via
in coro scandivano
quell’errore di ortografia.

Disse il bravo docente:
– Signori, non così!
Non lordate la Patria
con quella brutta «g»!

Al fardello dei mali
che affliggono il paese
non aggiungete, prego,
ortografiche offese…

Il professor Grammaticus
fu tosto circondato,
di ben altre scorrettezze
e di pugni minacciato.

Ma dai dintorni accorse
una folla di persone
amanti della grammatica
e della buona educazione.

Cacciarono i giovinastri
e gridarono così:
– Viva il nostro professore
e l’Italia senza «g»!”
― Gianni Rodari, Il libro degli errori

“-¿Cómo se permite usted, más bien, sostener aún que existen niños malos? Póngase de rodillas y pida perdón.”
― Gianni Rodari, Cuentos escritos a máquina

“Nel paese della bugia, la verità è una malattia.”
― Gianni Rodari

“Mientras hacen proyectos para el futuro, cae de nuevo la noche. La noche es así, no hace más que caer; hay que compadecerla.”
― Gianni Rodari, Cuentos escritos a máquina

“-¿Qué espera de mi la gente?
-Que tú no esperes nada de ella.”
― Gianni Rodari, Cuentos escritos a máquina

“Certi tesori esistono soltanto per chi batte per primo una strada nuova.”
― Gianni Rodari

“000000003 - Услуга титли. Някои хора живеят в постоянна неудовлетвореност, защото нямат титла или почетно звание, едно елементарно "инж.", което да добавят пред името си във визитната картичка. Идеята ми е телефонната услуга 000000003 да направи щастливи тези хора. Ако се почувстват особено депресирани и натъжени, да вземат телефонната слушалка и глас, изпълнен с уважение, с благоговение и почтителност да ги поздрави горе-долу така: "Добър вечер, кавалер на ордена на кончетата-люлки, вели офицер на печените круши..." и така нататък.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Mai lasciarsi spaventare dalla parola FINE.”
― Gianni Rodari, Lamberto, Lamberto, Lamberto

“A stone thrown into a pond sets in motion concentric waves that spread out on the surface of the water, and their reverberation has an effect on the water lilies and reeds, the paper boat, and the buoys of the fishermen at various distances. All these objects are just there for themselves, enjoying their tranquility, when they are wakened to life, as it were, and are compelled to react and to enter into contact with one another. Other invisible vibrations spread into the depths, in all directions, as the stone falls and brushes the algae, scaring the fish and continually causing new molecular movements. When it then touches the bottom, it stirs up the mud and bumps into things that have rested there forgotten, some of which are dislodged, others buried once again in the sand.”
― Gianni Rodari, The Grammar of Fantasy: An Introduction to the Art of Inventing Stories

“Ако хората се задоволяваха с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата, като маймуните.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Chissà perché quelli che hanno il cuore buono davvero si sforzano sempre di non farlo sapere agli altri.”
― Gianni Rodari

“Кто знает, почему люди с добрым сердцем всегда стараются скрыть это от других?”
― Gianni Rodari, La freccia azzurra

“Старите поговорки се смълчават. След малко най-старата подема отново:

- Който иска мир, да се готви за война!

Санитарите я чуват и й дават отвара от лайка, за да се успокои, после внимателно й обясняват, че който иска мир трябва да подготви мир, а не бомби,”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“- La natura è sleale, nella sua innocenza.”
― Gianni Rodari

“Ma un po' alla volta le cose andarono meglio, perchè tutto si può imparare, se si vuole.”
― Gianni Rodari, Il giovane gambero

“- Предаде ме - крещял търговецът и стискал юмруци.

- Не очаквай обич, щом сееш омраза. Аз те спасих от смъртта, а ти искаше да ме убиеш. Исках да ми бъдеш брат, но ти искаше да бъдеш само господар. Сега ще видиш какво значи да имаш господар като теб самия.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“«Se gli compro una cometa il mio bambino chissà cosa combina.»
E il mago: «Ma fatevi coraggio! I vostri bambini andranno sulle stelle, cominciate ad abituarli da piccoli.»”
― Gianni Rodari, Cuentos por teléfono

“- Сладостта е на дъното - казва някоя.

Друга веднага я контрира:

- Отровата е накрая!

Понякога ми домиляват. Те не забелязват, че светът се променя, че старите поговорки не стигат, за да го тласкат напред; че са нужни нови хора, храбри, уверени в силите и умовете си. Такива като вас.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“Луната решила да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета, като топяла опшката й в нощния мрак. Нямала и хартия, записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали.”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка

“- Добър ден - казал човекът. - Намирам, че си много добър в рисуването.
- Аз ли? Е, да, добър съм - отвърнал Джорджо, - но тези калпави пастели не искат да правят онова, което искам аз. Не ме слушат. Правят петна, драскулки, накрая не се разбира нищо. Вместо маргарити, се появяват странни неща в блокчето, например вятърни мелници и колелета.
Човекът се усмихнал и казал:
- Аз ще ти дам послушна четка, вълшебна, която рисува сама. Ала тя прави това при едно условие: трябва всеки ден да учиш рисуване в продължение на един час. След ученето четката ще се движи сама и ще рисува така, както искаш!”
― Gianni Rodari, Приказки колкото усмивка