Антоан дьо Сент-Екзюпери > Quotes

“Всички възрастни хора са били най-напред деца. (Но малцина от тях си спомнят това.)”
― Антоан дьо Сент-Екзюпери, The Little Prince

“Навиците, условностите, законите, всичко, което не чувствуваш като необходимост, всичко, от което си избягал… Тъкмо това е, което дава рамката на живота. За да съществуваш, потребно е да имаш около себе си реалности, които са трайни. Нелепи или несправедливи — това са само думи.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Ала истината, вие знаете това, истината е нещо, което опростява света, а не което създава хаос. Истината е езикът, чрез който всемирното се отделя от всичко останало. Нютон съвсем не е „открил“, също както се разрешава някой ребус, закона, който дълго време е бил неизвестен, Нютон извърши едно творческо дело. Той създаде човешки език, който може да изрази едновременно падането на ябълката в една градина и възлизането на слънцето. Истината съвсем не е това, което се доказва, а онова, което опростява нещата.
Каква полза да се спори около идеологиите? Ако от една страна всички се доказват, всички също тъй си и противоречат и подобни спорове са гибелни за спасението на човека. Защото човекът вредом около нас има едни и същи потребности.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Като че съвършенството се достига не когато няма вече що да се прибавя, но когато няма какво повече да се махне.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Хора, които са живели дълго с някоя голяма любов, а после са били лишени от нея, се уморяват понякога от своето самотно благородство. Те се приспособяват скромно към живота и си създават щастие от една посредствена любов. Сладостно им се струва това само отричане, това послушание, това влизане в покоя на нещата. Робът си създава гордост от огнището на господаря.
— На, вземи — казва понякога главатарят на пленника.
Това е часът, когато господарят проявява доброта към роба поради почивката от уморите, от жегите, поради това влизане заедно — той и робът — в хладината. И той му подава чаша чай. А пленникът, преизпълнен с признателност, би целунал заради тази чаша коленете на господаря. Робът никога не носи вериги. Колко малко му са потребни те! Колко е верен той! Колко мъдро отрича сам в себе си черния цар, който е бил някога: сега той е само щастлив роб.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Но дохожда ден, когато в младото момиче се пробужда жената. И то мечтае да бъдат най-сетне наградени деветнадесетте години. Деветнадесетте години тежат на сърцето. Тогава се явява един глупак. И за пръв път острите очи се измамват и сами го разхубавяват. Ако глупакът каже няколко стиха, смятат го за поет. Смятат, че той ще разбира продънения паркет, смятат, че той обича ихневмоните. Смятат, че ще бъде поласкан от доверието на усойницата, която се премята под масата между нозете му. Дават му сърцето си, което е дива градина, на него, който обича само подредените паркове. И глупакът отвежда княгинята в робство.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Животът създава ред, но редът не създава живот,”
― Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Отдалечението не се мери с разстояние. Стената на една градина у нас може да заключи повече тайни, отколкото китайската стена, и душата на малкото момиче е по-добре закриляна от мълчанието, отколкото сахарските оазиси — от плътността на пясъците.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Какво знаем ние, освен че има неизвестни условия, които ни оплодяват? Къде се намира истината на човека?
Истината съвсем не е онова, което се доказва. Ако на тая почва, а не на друга портокаловите дървета пускат яки корени и се отрупват с плодове, тая именно почва е истината за портокаловите дървета. Ако тая вяра или тая култура, ако тоя мащаб на стойностите, ако тоя вид дейност, а не други дават на човека тая пълнота и правят от него благородника, който сам не е подозирал, че е, то значи, че тоя мащаб, тая култура, тоя вид дейност са истината за човека. Логиката? Нека тя сама се оправя, за да даде сметка на живота.”
― Антоан дьо Сент-Егзюпери, Wind, Sand and Stars

“Обичам те", каза малкият принц...
- "И аз те обичам", казала розата.
- "Не е същото" - отговори той..
Любовта е пълната увереност, че каквото и да става, ще бъдеш там, не защото ми дължиш нещо, не с егоистично притежание, а да бъдеш, в тиха компания. Да обичаш означава да знаеш, че времето не променя теб, нито бурите, нито зимите ми. Даването на любов не изтощава любовта, напротив, тя я увеличава. Начинът да върнеш толкова много любов е да отвориш сърцето си и да се оставиш да бъдеш обичан.
- "Разбрах" - казала розата.
- "Не го разбирай, изживей го" - добави малкият принц. "
Антоан дьо Сент-Екзюпери | "Малкият принц”
― Антоан дьо Сент-Екзюпери, Малкият принц