Yordan Yovkov > Quotes

“Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто”
― Йордан Йовков

“Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.”
― Йордан Йовков

“— А палто? С какво ще си купиш палто? — каза той.
— Че нали имам палто? Я го, я! — Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. — Хубаво си е то мойто палто, нищо не му е…
Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.
— Хубаво си е то, мойто палто — продължи той с някаква особена радост в гласа си. — Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно…”
― Йордан Йовков, Разкази

“Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.”
― Йордан Йовков, Чифликът край границата

“Той не умря,защото,както сам казваше, смъртта не дохожда,когато я чакаме,а когато най-малко и се надяваме.”
― Йордан Йовков, Песента на колелетата

“Мъдрец наистина беше Сали Яшар,много нещо беше видял,много нещо беше преживял,но едно беше ясно за него: с мъки,с нещастия е пълен тоя свят,но все пак има нещо,което е хубаво,което стои над всичко друго - любовта между хората.”
― Йордан Йовков, Песента на колелетата

“- Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
- Ще я видим ли, чичо - продума момичето и ясните му очи светнаха.
Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
- Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...”
― Йордан Йовков, Разкази

“Сали Яшар наистина имаше нещо, което го оприличаваше на тия хора. Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек, но инак беше благ, тих, вдълбочен в себе си. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоречено, премълчано и скрито. Като че вътре в душата на Сали Яшар имаше и друг ковач, който също работеше, също ковеше, а не се виждаше, и само искрите и отблясъците от това вътрешно огнище грееха в замислените очи на Сали Яшар. Така Сали Яшар беше прост човек, с изцапани ръце, ковеше желязото и правеше каруци, но имаше вид на мъдрец и неволно вдъхваше уважение дори и на ония, които не го познаваха и нищо не знаеха за изкуството на ръката му.”
― Йордан Йовков, Песента на колелетата

“А Божура стоеше на скалата. В ума й нямаше мисъл, пред очите й беше тъмно, не виждаше водата, не чуваше плясъка й. По едно време детето зад нея проплака. Тя трепна и жалостта, която беше се спряла като буца в гърдите й, изби навън, сълзите и рукнаха. Заплака за първи път през тоя страшен ден. И сълзите й течаха, ставаше й леко. И мракът пред нея се разведряваше, водата ставаше светла, тиха, прозрачна като стъкло. Дълбоко, дълбоко в нея се оглеждаше синьо небе, бели облаци. И ето из тия светли глъбини изплава образът й, а до него друг — образът на Василча. Той е млад, той е хубав, гледа я и се усмихва. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се надвисва над водата…”
― Йордан Йовков, Старопланински легенди

“Василена знаеше, че всичко, което ѝ говори Захария, няма никога да се случи, че е лъжа, измама. Само когато ѝ кажеше, че може да стане господарка на чифлика, на тая лъжа, като всички други лъжи, тя беше готова да повярва. В тоя чифлик тя беше работила, познаваше всяко камъче, всяка трева. Искаше завинаги да си остане тука, да работи, както си знае. И туй, което толкоз много желаеше, тя мислеше, че е възможно.
"Василена и господарят" от сборника с разкази "Ако можеха да говорят”
― Йордан Йовков, Събрани съчинения

“Кои са тез, дето съдят хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, имат ли Господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат като всички хора?
- Из "Вълкадин говори с Бога”
― Yordan Yovkov, Разкази

“И се усмихва. Една усмивка, която е най-доброто му обещание. Това жените знаят и повече не се пазарят.”
― Yordan Yovkov, Старопланински легенди

“Серт жена! " - помисли си Давид, но веднага му мина през ума: "Евтимия има право, ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.”
― Йордан Йовков, Чифликът край границата

“Лястовичката, която имаше гнездо в кафенето, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се, след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка.”
― Йордан Йовков, Ако можеха да говорят

“Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!
- Из "По жицата”
― Yordan Yovkov, Разкази

“Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите? - Богати са. Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят. И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла."
- На колко е години?
- Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет.
- Е, че младо е момичето.
- Младо, ами.”
― Йордан Йовков, Разкази

“Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга - хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.”
― Yordan Yovkov