Марк Странд > Quotes

“НЯКОЛКО РЕДА ЗА ЗИМАТА

Обещай си,
че когато стане студено и сивота се спусне от небето,
ще продължиш да вървиш заслушан
в същата мелодия, независимо къде
се намираш -
в куполa на тъмнината
или в хрупкавата белота
на лунния поглед в снежна долина.
Тази нощ като се застуди,
припомни си
какво знаеш, a то е нищо,
освен мелодията, която костите ти свирят,
докато продължаваш да вървиш. И ще успееш
най-сетне да легнеш под слабия огън
на зимните звезди.
А ако се случи да не можеш
да продължиш или да ce върнеш обратно и се озовеш
там където е краят,
кажи си
с последния пристъп на студ в крайниците,
че обичаш това, което си.”
― Марк Странд

“Всичко е в ума ти, казваш ти и няма
нищо общо с щастието. Идването на студа,
идването на горещината, умът ти има цялото време на света.
Вземаш ми ръката и казваш, че нещо ще се случи,
нещо необикновено, за което винаги сме били готови,
нещо като слънцето, пристигащо след цял ден в Азия,
нещо като луната, тръгваща си след цяла нощ с нас.”
― Марк Странд

“А ние повече, отколкото за нов сезон или за хубаво време,
мечтаем за утехата да бъдем чужденци - поне за себе си.
И тъкмо тази странност ни кара да очакваме, дори сега,
нещо, чиято поява ще бъде неговото изчезване.
Нещо като звук от няколко падащи листа, от едно листо,
дори от по-малко. Това, което можем да научим,
няма край.
Казва ни го книгата, която не е писана за нас.”
― Марк Странд

“У нас също я имаше тази жажда да притежаваме
нещо отвъд познатия ни свят, отвъд нас самите,
отвъд силите ни да си го представим, нещо, в което
обаче
се надявахме да открием себе си; и това желание винаги
идваше между другото (...)”
― Марк Странд