“Всичко е в ума ти, казваш ти и няма
нищо общо с щастието. Идването на студа,
идването на горещината, умът ти има цялото време на света.
Вземаш ми ръката и казваш, че нещо ще се случи,
нещо необикновено, за което винаги сме били готови,
нещо като слънцето, пристигащо след цял ден в Азия,
нещо като луната, тръгваща си след цяла нощ с нас.”