Аркадий и Борис Стругацки > Quotes

“Раньше главным было дать человеку свободу стать тем, чем ему хочется быть. А теперь главное - показать человеку, каким надо стать для того, чтобы быть по-человечески счастливым. Вот это сейчас главное.”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Същността на човека е удивителната му способност да свиква с всичко. Няма в природата нещо, с което човекът не може да свикне. Нито конят, нито кучето, нито мишката притежават това качество. Вероятно когато бог е създал човека, той се е досещал на какви мъки го обрича и му е дал огромен запас от сили и търпение. Трудно ми е да кажа дали това е хубаво или лошо. Но ако човекът нямаше това търпение и издръжливост, всички добри хора отдавна да са загинали и на света да са останали лошите и бездушните. От друга страна, навикът да търпят и да се приспособяват превръща хората в неми добичета, които не се отличават от животните по нищо освен по анатомията си и дори ги превъзхождат по беззащитност. И всеки нов ден ражда нов ужас, ново зло и насилие ...”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Но какво е зло? Всеки е свободен да разбира това по свой начин. За нас, учените, злото се крие в невежеството, но Църквата учи, че невежеството е благо, а цялото зло идва от знанието. За земеделеца зло са данъците и сушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията - алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? - Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света, Той може да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Вот ты, как тебя... Да-да, ты, двухтомник! Сколько человек тебя прочитало? А сколько поняло? Я очень люблю тебя, старина, ты добрый и честный товарищ. Ты никогда не орал, не хвастался, не бил себя в грудь. Добрый и честный. И те, кто тебя читают, тоже становятся добрыми и честными. Хотя бы на время. Хотя бы сами с собой... Но ты знаешь, есть такое снение, что для того, чтобы шагать вперед, доброта и честность не так уж обязательны. Для этого нужны ноги. И башмаки. Можно даже немытые ноги и нечищенные башмаки...”
― Аркадий и Борис Стругацки

“Например ние, насекомите, съвсем справедливо се смятаме за царе на природата. Ние сме многобройни, вездесъщи, размножаваме се в изобилие и много от нас не губят скъпоценното си време в безсмислени грижи за потомството. Ние имаме осезателни органи, за които вие, хордовите, и понятие си нямате. Способни сме да изпадаме в анабиоза за цели векове, без това ни най-малко да ни вреди. Най-интелигентните представители на нашия клас са се прославили като изключителни математици, архитекти и социолози. Ние сме открили идеалното устройство на обществото, завладели сме огромни територии, проникваме навсякъде, където поискаме. Нека поставим въпроса така: кое е онова, което вие, хората — между впрочем, най-високоразвитите бозайници — умеете да правите, а ние бихме искали да умеем, но не бихме могли да го направим? Хвалите се наляво и надясно, че можете да изготвяте оръдия на труда и да ги ползувате. Извинете, но това е просто смешно. Напомняте ми инвалиди, които се хвалят с патериците си. Изнемогвате да си строите жилища с толкова труд, прибягвайки до такива противоестествени сили като огъня и парата, строите хиляди години и през цялото това време — по различен начин, и все не можете да намерите удобна и рационална форма на дома си. А жалките мравки, които искрено презирам за грубостта и привързаността им към култа на физическата сила, са решили този от прост по-прост проблем още преди сто милиона години, и при това са го разрешили веднъж завинаги. Хвалите се, че през цялото време се развивате и това ваше развитие е безгранично. А на нас не ни остава нищо друго, освен да се смеем с пълен глас. Та вие търсите онова, което толкова отдавна е открито, патентовано и се използува от памтивека, а именно: разумното устройство на обществото и смисъла на съществуванието…”
― Аркадий и Борис Стругацки