“Например ние, насекомите, съвсем справедливо се смятаме за царе на природата. Ние сме многобройни, вездесъщи, размножаваме се в изобилие и много от нас не губят скъпоценното си време в безсмислени грижи за потомството. Ние имаме осезателни органи, за които вие, хордовите, и понятие си нямате. Способни сме да изпадаме в анабиоза за цели векове, без това ни най-малко да ни вреди. Най-интелигентните представители на нашия клас са се прославили като изключителни математици, архитекти и социолози. Ние сме открили идеалното устройство на обществото, завладели сме огромни територии, проникваме навсякъде, където поискаме. Нека поставим въпроса така: кое е онова, което вие, хората — между впрочем, най-високоразвитите бозайници — умеете да правите, а ние бихме искали да умеем, но не бихме могли да го направим? Хвалите се наляво и надясно, че можете да изготвяте оръдия на труда и да ги ползувате. Извинете, но това е просто смешно. Напомняте ми инвалиди, които се хвалят с патериците си. Изнемогвате да си строите жилища с толкова труд, прибягвайки до такива противоестествени сили като огъня и парата, строите хиляди години и през цялото това време — по различен начин, и все не можете да намерите удобна и рационална форма на дома си. А жалките мравки, които искрено презирам за грубостта и привързаността им към култа на физическата сила, са решили този от прост по-прост проблем още преди сто милиона години, и при това са го разрешили веднъж завинаги. Хвалите се, че през цялото време се развивате и това ваше развитие е безгранично. А на нас не ни остава нищо друго, освен да се смеем с пълен глас. Та вие търсите онова, което толкова отдавна е открито, патентовано и се използува от памтивека, а именно: разумното устройство на обществото и смисъла на съществуванието…”