Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Макото Шинкай.
Showing 1-4 of 4
“Добре, мисля си предизвикателно. Дори светът да е жесток, дори ако всичко, което имам, е самотата, аз ще живея с това, което имам. Дори ако тази емоция е всичко, което ми е останало ще продължа да се боря.
Дори да сме разделени, дори никога да не се срещнем отново, ще се боря. Нали не мислиш, че някога ще се примиря!”
― Your name.
Дори да сме разделени, дори никога да не се срещнем отново, ще се боря. Нали не мислиш, че някога ще се примиря!”
― Your name.
“Докато отварям плъзгащата се врата и влизам в хола, Йоцуха ме връхлита и започва да ме обвинява. Това е вместо „Добро утро!“
– Утре аз ще направя закуската! – казвам и се опитвам да се извиня, че съм се успала.
На това дете дори не са му паднали всичките млечни зъби, но изглежда убедено, че се справя с живота по-добре от по-голямата си сестра.”
― Your name.
– Утре аз ще направя закуската! – казвам и се опитвам да се извиня, че съм се успала.
На това дете дори не са му паднали всичките млечни зъби, но изглежда убедено, че се справя с живота по-добре от по-голямата си сестра.”
― Your name.
“Имаше дума за това време от деня. Здрач. Тасогаре. Времето, когато очертанията се размиват, когато може да се срещнеш с нещо, което не е от този свят. Прошепвам старото му име. Полусветлина.
Гласовете ни се припокриват. Невероятно. Не може да бъде! … Най-накрая се срещаме. Наистина се срещаме.”
― Your name.
Гласовете ни се припокриват. Невероятно. Не може да бъде! … Най-накрая се срещаме. Наистина се срещаме.”
― Your name.
“Когато поглеждам нагоре, виждам още облаци, почти над главите ни, съвсем близо до нас. Приличат на клонки или на раздърпан памук, изглеждат като прозрачна хартия и блестят на чистата слънчева светлина. Тичат, тичат, тичат бързо надалеч, разпокъсват се, притиснати от силния вятър.”
― Your name.
― Your name.




