Пейо Яворов > Quotes

“Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души...”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов.”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен,
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная...”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.”
― Пейо Яворов

“Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.”
― Пейо Яворов

“Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!”
― Пейо Яворов Стихотворения и проза

“Все пак злото няма край.”
― Пейо Яворов

“И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“ЖЕЛАНИЕ

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.



А грей замислено луната,

морето дреме, ветрец вей,

сънливо плиска се вълната

и лодка до брега люлей.



Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти -

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.



И тамо - нека ме целува

лъчът на тъжната луна,

зефир коси ми да милува,

едва да ме люлей вълна..”
― Пейо Яворов

“Ний се борим без намерение да преклоним глава нито един ден, нито един час, нито една минута...”
― Пейо Яворов

“Любовта е броня на живота, а върховният разум, вложен и в най-доброто творение, е неговият смисъл или факел, осветяващ пътя към смисъла.”
― Пейо Яворов, В полите на Витоша

“Не е ли то черния прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата?”
― Пейо Яворов

“Стремете се - но без самоизмама, без излишни жертви. Велика сила на духа - ето какво мечтая аз за България и ето в осъществяването на какво вярвам аз.”
― Пейо Яворов, В полите на Витоша

“Народното материално подигане не е цел, стремежът към него е стремеж към условия за нещо по-високо. И една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализирането на духовни цели...”
― Пейо Яворов, В полите на Витоша

“Компромисите страдат от едно органическо неизбежно противоречие: те са временни.”
― Пейо Яворов

“С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра”
― Пейо Яворов