“Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!”