Desislava Ipsc

“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Във всеки българин се криеше една всеизгаряща тайна страст, страстта към внезапното забогатяване. Тя поразяваше целия му здрав смисъл, реалистичност и разум. Затова може би имаше толкова много иманяри сред българския народ. Възможността да откриеш, без да си се трудил, съкровище, и то в златни пари, поставени в огромна делва и заровени в земята, ги подлудяваше. И вярваха в съществованието на това имане повече, отколкото в собствените си сили!...”
― Свобода Бъчварова, Земя за прицел

“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.
Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Ако не беше толкова мил, толкова внимателен, тя отдавна щеше да го е оставила, много преди нещата да станат сериозни, но нежността му я обезоръжава и я задържа. Кадънс имаше нужда от тази нежност, защото дълго време бе живяла без нея.”
― Andrew Porter, In Between Days