“Гребер се усмихна. В думите на Полман пролича малко от предишния му сарказъм. Полман забеляза това.
- Усмихвате се. И сте толкова спокоен. Защо не крещите?
- Крещя - отвърна Гребер. - Просто не го чувате.”
―
- Усмихвате се. И сте толкова спокоен. Защо не крещите?
- Крещя - отвърна Гребер. - Просто не го чувате.”
―
“- Връащам ви книгата за Швейцария.
- Не биваше да я спасявате. Мечтите не бива да се спасяват.
- Напротив. - каза Гребер - Какво друго, ако не те?
- Вярата. Мечтите се раждат отново.”
― A Time to Love and a Time to Die
- Не биваше да я спасявате. Мечтите не бива да се спасяват.
- Напротив. - каза Гребер - Какво друго, ако не те?
- Вярата. Мечтите се раждат отново.”
― A Time to Love and a Time to Die
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
“Към родината
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.”
―
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.”
―
Lidiya’s 2025 Year in Books
Take a look at Lidiya’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Lidiya
Lists liked by Lidiya

























