“— Видяхте ли гибелта на този свят? — продължаваше жрецът. — Разбирате ли кой е виновен за нея? Кой знае имената на онези, които с едно натискане на бутона, дори без да виждат това, което правят, са изтривали от лицето на земята стотици хиляди хора? Превръщали са безкрайните зелени гори в изпепелени пустини? Какво направихте с този свят? С моя свят?! Как посмяхте да поемете върху себе си отговорността да го превърнете в нищо? Земята не знае по-голямо зло от вашата адска машинна цивилизация, цивилизацията, противопоставяща неживите механизми на природата! Тя направи всичко възможно да смачка, да изяде и смели света, но се самозабрави и изтреби самата себе си… Вашата цивилизация е раков тумор, тя е огромна амеба, която жадно поглъща всичко, което е полезно и хранително наоколо, и изхвърля само зловонни отровени отпадъци. И сега отново са ви нужни ракети! Нужно ви е най-страшното оръжие, създадено от цивилизация на престъпници! Защо? За да довършите започнатото? За да шантажирате последните оцелели? Да се доберете до властта? Убийци! Ненавиждам ви, ненавиждам ви всичките! — закрещя истерично той, после се закашля и млъкна.”
― Metro 2033
― Metro 2033
“Мъжете не знаят какво е това любов, докато тя не ги покоси, а когато това стане, пак не знаят, защото са изгубили изцяло и окончателно ума си. Можеш да се сбъркаш от жени в постелята, но в мига, когато се отделиш от тях, не само да не изпитваш липса и празнина, а да ти се струва, че си преял с изстинало ядене. И изведнъж от нищото се появява една, която само като те погледне, забравяш завинаги, че си гладен и жаден. От какво са направени тия женски очи, които напрво ти кормят душата като на жертвено животно, и боговете не знаят защо. Защото, ако знаеха, щяха да се сурнат долу на земята при тях. И щяха да запратят оглупелите смъртни от мъжки род на своето място, горе, в посинелите от скука небесни селения.”
― Амазонката на Варое
― Амазонката на Варое
“Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка.”
― Гордость и предубеждение
― Гордость и предубеждение
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
―
Lidiya’s 2025 Year in Books
Take a look at Lidiya’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Lidiya
Lists liked by Lidiya

























