Lidiya

“Чувствуваше се унизена и скръбна;
съжаляваше, макар да не знаеше точно защо. Сега копнееше за
любовта му — сега, когато вече нямаше надежда да я има. Искаше да
получи вест от него, когато вероятността да й пише бе напълно
загубена. Уверена бе, че ще е щастлива с него, когато стана ясно, че
никога не ще се срещнат.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Нахалството му надмина очакванията на Елизабет; тя
седеше и мълчаливо се зарече да помни отсега нататък, че наглостта
на наглия е безгранична.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“— Гордостта — обобщи Мери, която се осланяше на мъдрите си
размишления — според мен е често срещано несъвършенство. От
всичко, което съм прочела, заключавам, че наистина се среща често,
че човек по природа е склонен към това и че малцина от нас не хранят
чувство на самодоволство за някои свои достойнства, все едно —
истински или въображаеми. Суетност и гордост са различни неща,
макар двете думи понякога да се използуват като синоними. Може да
си горд, без да си суетен. Гордостта се отнася повече към мнението
ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите
да мислят за нас.”
― Джейн Остин, Pride and Prejudice

“Имам чувството, че нейното и моето сърце са здраво свързани и ако нейното се раздвижи, дърпа и моето. Като две завързани с въже една за друга лодки. И не можеш да го прережеш, защото няма нож, който да ти свърши работа.”
― Haruki Murakami, Men Without Women: Stories