Lidiya

“Гребер се усмихна. В думите на Полман пролича малко от предишния му сарказъм. Полман забеляза това.
- Усмихвате се. И сте толкова спокоен. Защо не крещите?
- Крещя - отвърна Гребер. - Просто не го чувате.”
― Ерих Мария Ремарк

“Мъжете не знаят какво е това любов, докато тя не ги покоси, а когато това стане, пак не знаят, защото са изгубили изцяло и окончателно ума си. Можеш да се сбъркаш от жени в постелята, но в мига, когато се отделиш от тях, не само да не изпитваш липса и празнина, а да ти се струва, че си преял с изстинало ядене. И изведнъж от нищото се появява една, която само като те погледне, забравяш завинаги, че си гладен и жаден. От какво са направени тия женски очи, които напрво ти кормят душата като на жертвено животно, и боговете не знаят защо. Защото, ако знаеха, щяха да се сурнат долу на земята при тях. И щяха да запратят оглупелите смъртни от мъжки род на своето място, горе, в посинелите от скука небесни селения.”
― Боян Биолчев, Амазонката на Варое

“Към родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.”
― Атанас Далчев

“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
― Дамян Дамянов