Tsvetelina

“Our wounds are often the openings into the best and most beautiful part of us.”
― David Richo

“Все туй копнение в духът,
все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.

И поглед вечно устремен,
напред, към утрешния ден,
без там пристанище да зная...”
― Пейо Яворов, Стихотворения и проза

“I opened the bag and packed the boots in; and then, just as I was going to close it, a horrible idea occurred to me.  Had I packed my tooth-brush?  I don’t know how it is, but I never do know whether I’ve packed my tooth-brush.

My tooth-brush is a thing that haunts me when I’m travelling, and makes my life a misery.  I dream that I haven’t packed it, and wake up in a cold perspiration, and get out of bed and hunt for it.  And, in the morning, I pack it before I have used it, and have to unpack again to get it, and it is always the last thing I turn out of the bag; and then I repack and forget it, and have to rush upstairs for it at the last moment and carry it to the railway station, wrapped up in my pocket-handkerchief.”
― Jerome K. Jerome, Three Men in a Boat

“Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!”
― Пейо Яворов Стихотворения и проза