Eve

“Every city is a ghost.
New buildings rise upon the bones of the old so that each shiny steel bean, each tower of brick carries within it the memories of what has gone before, an architectural haunting. Sometimes you can catch a glimpse of these former incarnations in the awkward angle of a street or filigreed gate, an old oak door peeking out from a new facade, the plaque commemorating the spot that was once a battleground, which became a saloon and is now a park.”
― Libba Bray, Lair of Dreams

“Отидох в кухнята, изпих още една бира. Включих телевизора. Книжни хора. Стъклени хора. Почувствах, че ще се побъркам, и го изключих.”
― Charles Bukowski, Tales of Ordinary Madness

“Ние скитаме по света,
обикаляме глобуса и не забелязваме,
че човекът, когото търсим, е застанал до нас,
чака трамвая, както го чакам и аз.”
― Стефан Цанев

“НОСТАЛГИЯ ИЛИ МЪЧИТЕЛНО
ВРЪЩАНЕ КЪМ СПОМЕНИТЕ

Град, напуснат от своите жители,
град, разрушен от нашествие или след предателство,
мъртъв град, град за двама, град от една улица от
една стая плюс една луна -
един площад, от една пейка или град
от една стая плюс една луна -
о,
не се връщайте назад,
няма да намерите това, което търсите,
не изравяйте монети със своите образи, някогашни и
забравени -
стойността на реликвите е преувеличена...
Колко сме невероятни:
цезари, клеопатри, крумовци, перикли -
и още по-невероятни сме със своите прости имена!

Всичко друго е запазено:
и улицата, и площадът, и пейката, и стаята, и луната
(като лупа увеличаваща нашите преживявания),

само нас ни няма, обидно е, крещим, но
никой не ни отговаря -
чувствата умират преди хората, всичко друго е
запазено:
град, населен с нови жители,
град, построен отново и хубаво,
град без двама.”
― Стефан Цанев