Гергана Лаптева > Quotes

“„София, 17 май 1924 година.
Денят, в който започна всичко…
На пръв поглед съвсем обикновен ден, но той промени целият ми живот. Или може би животът ми започна тогава. Живот, който можеше да бъде прекрасен.
Можеше. Каква дума – криеща безкрайни възможности за живот, който би могъл да бъде. Възможности подредени една след друга, подобно на плочките на домино. Ако избереш погрешната падат до една, сгромолясвайки се и унищожавайки всичко наоколо.
И сега, щом затворя очи виждам части от живот, който можеше да бъде – ако не беше войната, ако не бяха предразсъдъците, ако не беше мизерията.”
― Гергана Лаптева

“„Събитията, които привличаме към себе си, са необходимост, която ни учи на нещо. В живота се срещаме с различни хора. Някои минават покрай нас, задържайки се само за миг, а на други е предопределено да оставят трайни следи.”
― Гергана Лаптева

“„Преходът между деня и нощта е магичен миг, който винаги носи малко тъга, но и доза романтика. Тогава човек се опитва да прехвърли в ума си всичко, случило му се днес, както и това, което предстои да се случи утре. Понякога успява, друг път просто стои загледан в чезнещата светлина, докато тъмнината стане господар и това остава така до настъпването на утрото.”
― Гергана Лаптева

“„Любовта идва, тогава, когато си готов за нея. Не е нужно да я търсиш, тя сама те открива и те поглъща, давайки ти онази сигурност и обич, за които винаги си копнял. Тогава искаш да направиш човека до теб щастлив, без условия и без уговорки. Искаш той да изпитва същите чувства към теб, които изпитваш ти към него и когато това стане, осъзнаваш, че може би светът не е създаден за двама, но щом сте заедно всичко е възможно!”
― Гергана Лаптева

“„Късно разбирах, че нито един миг не се повтаря. Нито едно усещане не е същото, колкото и да се връщаме по същите места и дори да правим същите неща. Не защото околните хора и ситуации не са същите, не защото сезоните се менят, а защото самите ние сме други. Искаме или не, всички се променяме или по-скоро развиваме. А, най-големият парадокс в този кръговрат на живота е, че винаги искаме повече. Никога не ние достатъчно тук и сега. Все едно не умеем да оценим настоящето, бленувайки за бъдещето или спомняйки си отминали неща. А, в действителност съществува единствено този миг. Настоящият!”
― Гергана Лаптева

“„Пътуванията в миналото или в бъдещето понякога са приятни, друг път болезнени, но почти винаги са безполезни. Не можеш да промениш онова, което вече се е случило. Не можеш да знаеш и какво предстои. Но ти си тук, живееш в този момент, а в него са всички възможности на света.”
― Гергана Лаптева

“Тези дни Калина се срещна с толкова човешки съдби и научи толкова истории, че нито съзнанието, нито разумът й знаеха как да реагират. Тя просто говореше с хората, изслушваше ги, а те споделяха с лекота. Разкриваха се пред нея, млади и стари, бедни и богати, явно всички имаха нужда да излеят душите си. А, тя умееше да слуша. Записваше всяка дума, всяка мисъл и изповед, на които стана свидетел. Така спонтанно, а може би разчувствана от разказите им в края на деня помоли Ружка да я заведе до гробището, там където бяха погребани първите заселници, българите положили основите на тези градове. С кошница рози тя спираше за кратко пред всеки гроб и оставяше по едно цвете. Имената на всички бяха изписани на латиница, а каменните плочи говореха за друга вяра и друга култура, но въпреки това те бяха българи.”
― Гергана Лаптева

“„Понякога в живота се случва, търсейки нещо, да намерим друго и да осъзнаем, че намереното е по-добро за нас от това, което сме търсили!”
― Гергана Лаптева