Теа Денолюбова > Quotes

“А сърцето, къде е сърцето, кой и къде скри сърцето, кой го открадна, защо непрекъснато се говори за край, защо все нещо се приключва, къса, чупи, разглобява, защо нищо не започва, защо нищо не се създава, защо ме оставихте сама в градините ми, да обикалям като в музей, да колекционирам оттенъци от спомените ни, да вледенявам морето, за да никой не може да се удави, да изпръсквам парфюмите на любимите ви, за да не ги забравите, да прожектирам залези, да ги смесвам с изгреви, за по-различен цвят, да правя склуптори от молекулите на августовия въздух. Понякога, много рядко,се чудя има ли ме наистина, родила ли съм се наистина, или сънувам, има ли ги моите градини, кайсиева, черешова, прасковена, ябълкова, има ли ги стълбите към морето, ще го разтопи ли някой.”
― Теа Денолюбова

“Прегръщай ме, когато плача, помагай ми с невидимите куфари, помагай ми, когато ме обиждат, когато ме изоставят, когато ме лъжат, когато предпочитат друга, когато се провалям, когато не искам да се будя, когато се задушавам, когато не мога да прескоча, когато милиметрите се превръщат в километри, когато ме е страх, когато не мога да заспя, когато губя, когато искам да изчезна, обещаваш ли.”
― Теа Денолюбова, Бащите не си отиват