Айн Ранд "Атлас изправи рамене" > Quotes

“Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата - цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Той си мислеше за всички животински видове, които учат малките си на изкуството на оцеляването, котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят - а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Няма начин да се управляват невинни хора. Единствената власт на всяко правителство е да притиска престъпници. Е, когато няма достатъчно престъпници, човек си ги прави. Обявяваш за престъпление толкова много неща, че става невъзможно хората да живеят, без да нарушават законите. Кой иска нация от спазващи закона граждани? Кой печели от такова нещо? Но просто прекарай закони, които не могат нито да се спазват, нито да се наложат, нито да се интерпретират обективно - и създаваш нация от закононарушители, след което започваш да прибираш парите от вината.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните. Няма измъкване от справедливостта, нищо не може да остане незаслужено и незаплатено във вселената, нито в материалния, нито в духовния свят, и ако виновните не платят, тогава ще трябва да платят невинните.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“-Госпожице Тагарт, знаете ли какъв е отличителният белег на второкачествения човек? Обида от достиженията на друг човек. Тия докачливи посредствени типове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и представа за самотата, която настъпва, щом стигнеш върха. Самотата да не срещнеш свой равен - ум, който да уважаваш и достижение, на което да се възхитиш.... Те нямат начин да разберат какво е чувството, когато си заобиколен само от низшестоящи. Омраза? Не, не е омраза, а отегчение - ужасно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо отегчение.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост-полуплячка.
Всеки път, когато сред хората са се появявали разрушители, първата им работа е била да съсипят парите, защото парите са закрилата на хората и основата за морално живеене. Разрушителите си присвояват златото и оставят на неговите притежатели фалшиви купища хартия. Това убива всички обективни стандарти и изоставя хората на произвола на случайно избрани ценности. Златото е обективна ценност, еквивалент на произведеното богатство. Хартията е ипотека върху богатство, което не съществува, поддържана с оръжия, насочени към онези, които се очаква да го произведат. Хартията е чек, издаден от узаконени мародери въз основа на сметка, която не е тяхна - въз основа на добродетелите на жертвите. стр. 108, том 2”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Дипломите на семейството(на Уесли Мауч)винаги бяха висели по стените като един вид упрек към света, защото дипломите не носеха автоматично материалните еквиваленти на засвидетелстваната от тях духовна стойност.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“-Колко заема си получил от нас, колко отсрочки, отменяния и мораториуми? Не си ни върнал и стотинка, а и при условие, че всички вие, момчета, фалирате, а данъчните постъпления се сриват, откъде очаквате да намерим парите за субсидии?
- Има хора, които не са фалирали - каза Бойл - Нямате никакво извинение за това, че позволявате всичката тази мизерия и нужда да се разпростират из страната, докато има хора, които не са фалирали.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Заради какво?
Това беше първият въпрос, който задаваше за всяко нещо, което му предложеха да прави-и нищо не можеше да го накара да действа, ако не намереше разумен отговор. Той прелиташе през дните на неговия летен месец като ракета, но ако някой го спреше посред полета му, той винаги можеше да назове целта си във всеки един момент. Две неща бяха невъзможни за него: да стои спокойно или да се движи безцелно.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Докато не откриете, че парите са коренът на всяко добро, сами си просите унищожение. Когато парите престанат да бъдат инструментът, посредством който хората правят сделки помежду си, тогава хора стават инструменти на други хора. Кръв, камшици и пушки - или долари. Направете своя избор - друг няма, а времето ви изтича.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“В поведението му нямаше самохвалство, никаква мисъл за сравнение.Държането му не беше сякаш "мога да го направя по-добре от теб", а просто "мога да го направя". И онова, което разбираше под правене, беше да го направи отлично.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Някъде, мислеше си той, е майката на това момче, която е треперила от грижа да го защити при първите му несигурни крачки, когато го е учила да ходи, която е измервала бебешките му храни с прецизността на ювелир, която се е подчинявала ревностно на последната дума на науката за неговата диета и хигиена, защитавайки неукрепналото му тяло от микробите; сетне го беше изпратила на място, където да бъде превърнат в измъчен невротик от хора, които го учеха, че няма ум и не трябва никога да се опитва да мисли. Ако го беше хранила с развалени боклуци, ако беше сложила отрова в храната му — това щеше да е по-мило и по-малко фатално.

Той си мислеше за всички животински видове, които учат малките си на изкуството на оцеляването, котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят — а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли.

От първите случайни фрази, отправени към детето, та до последните, всички те са като поредица от удари, които да спрат двигателя му, да намалят силата на съзнанието му. Не задавай толкова много въпроси, децата трябва да се гледат, не да се слушат! Кой си ти, че да мислиш? Така е, защото аз казвам! Не спори, подчинявай се! Не се опитвай да мислиш, вярвай! Не се бунтувай, нагаждай се! Не се проявявай, адаптирай се! Не се бори, прави компромиси! Сърцето ти е по-важно от ума! Кой си ти, че да знаеш? Родителите ти знаят по-добре! Обществото знае по-добре! Бюрократите знаят по-добре! Кой си ти, че да възразяваш? Всички ценности са относителни! Кой си ти, че да искаш да се измъкнеш от куршума на бандита? Това е само личен предразсъдък!
Човек би потръпнал, мислеше си, ако види птица да къса перата от крилата на малкото си и да го избутва от гнездото, за да се бори за оцеляване — и все пак именно това правеше с децата си.

Въоръжено единствено с безсмислени фрази, това момче беше хвърлено в битка за съществуване, беше търсило опипом, куцайки, пътя си с обречено усилие, беше изкрещяло възмутения си, объркан протест — и беше загинало при първия си опит да се вдигне на подрязаните си криле.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Часовете, които предстояха, щяха да бъдат добавени към онази спестовна сметка в живота на човек, където се съхраняваха миговете време, в които си бил горд, че живееш.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Тя си помисли изведнъж, че е бъркала за липсата на емоции у него-скритият нюанс в гласа му беше радостен.
Ханк, великолепно е.
Да
Каза го просто и открито. Гласът му не изразяваше поласкано удоволствие, нито пък скромност. Тя знаеше, че това е дар за нея, най-редкият, който един човек може да даде на друг-дарът да се чувстваш свободен да признаеш собственото си величие и да знаеш, че те разбират.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Тя си помисли изведнъж, че е бъркала за липсата на емоции у него-скритият нюанс в гласа му беше радостен.
Ханк, великолепно е.
Да
Каза го просто и открито. Гласът му не изразяваше поласкано удоволствие, нито пък скромност. Тя знаеше, че това е дар за нея, най-редкият, който един човек може да даде на друг-дарът да се чувстваш свободен да признаеш собственото си величие и да знаеш, че те разбират.
Тя го погледна точно в момента, в който той сам обърна поглед към нея. Стояха съвсем близо един до друг. Тя видя в очите му, че и той се чувства по същия начин. Ако радостта е целта и същността на живота, мислеше си тя, и ако онова, което единствено има силата да дава на човека радост, се пази като негова най-дълбока тайна, то в този момент те бяха голи един пред друг”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"

“Щастието е отговорност, която ви плаши с изискването си за определена умствена дисциплина — недостатъчно ценена от вас, за да я спазвате, — а изпълненото с грижи еднообразие на дните ви е паметникът, свидетелстващ за незачитането на известния факт, че щастието няма морален заместител, че няма по-презрян страхливец от този, който дезертира от битката за своята радост, уплашен да предяви правото си на живот, не намерил у себе си смелостта и жаждата за живот, които ги има дори у птицата и цветето, устремени към слънцето.”
― Айн Ранд "Атлас изправи рамене"