“Тя си помисли изведнъж, че е бъркала за липсата на емоции у него-скритият нюанс в гласа му беше радостен.
Ханк, великолепно е.
Да
Каза го просто и открито. Гласът му не изразяваше поласкано удоволствие, нито пък скромност. Тя знаеше, че това е дар за нея, най-редкият, който един човек може да даде на друг-дарът да се чувстваш свободен да признаеш собственото си величие и да знаеш, че те разбират.”