Джефри Юдженидис > Quotes

“Това, което остана да се стеле след като си заминаха, не беше живот - защото животът неизбежно преодолява естествената смърт, - а най-обикновен списък с най-обикновени факти: тиктакащ стенен часовник; обвита от мъглявина стая по пладне; жестокостта на човешко същество, на девойка, която мисли само за себе си. Нейният мозък се затваря за всичко наоколо, но лумва право в огнищата на болката и в наранената личност, и в пропилените мечти. Всички останали близки се отдръпват, сякаш отплават върху огромен айсберг, превръщат се в черни точки, размахали миниатюрни ръце, гласът им глъхне. После - прехвърленото през гредата въже, положените в длан с измамно дълга линия на живота сънотворни, отвореният с трясък прозорец, включената фурна...каквото и да е.”
― Джефри Юдженидис

“Докато момичетата, които познавахме, ведно с майките им, не се влюбиха в Трип Фонтейн. Тяхното желание беше неизказано, но някак величествено, като хиляди маргаритки, обърнали лице към слънчевата пътека.
Отначало обръщахме малко внимание на навитите на руло
бележки, пъхани през решетката на шкафчето на Трип, и
на екваториалните бризове, които се надигаха от потоците
разгорещена кръв, сподирящи го по коридорите. Но накрая,
като гледахме как тумби умни момичета се изчервяват с при-
ближаването на Трип или дърпат силно плитките си, за да не
се хилят чак толкова, разбрахме, че нашите бащи, батковци и
чичовци са ни лъгали и че никой никога няма да се влюби в
нас заради добрите ни оценки в училище.”
― Джефри Юдженидис