“Това, което остана да се стеле след като си заминаха, не беше живот - защото животът неизбежно преодолява естествената смърт, - а най-обикновен списък с най-обикновени факти: тиктакащ стенен часовник; обвита от мъглявина стая по пладне; жестокостта на човешко същество, на девойка, която мисли само за себе си. Нейният мозък се затваря за всичко наоколо, но лумва право в огнищата на болката и в наранената личност, и в пропилените мечти. Всички останали близки се отдръпват, сякаш отплават върху огромен айсберг, превръщат се в черни точки, размахали миниатюрни ръце, гласът им глъхне. После - прехвърленото през гредата въже, положените в длан с измамно дълга линия на живота сънотворни, отвореният с трясък прозорец, включената фурна...каквото и да е.”