Lars Saabye Christensen > Quotes

“We do not disappear without a trace. We leave a wake that never quite disappears, a gash in time that we so laboriously leave behind us.”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“Упътване за употреба

когато падаш, падни
със стил: не повличай други със себе си, падни
преди да стане късно, падни
за бога, не там, където е удобно да се
пада, падни там, където си изправен
и падни ниско

изправи се на съвсем друго място”
― Lars Saabye Christensen, Pinnsvinsol: dikt

“... and it occured to me then and forever afterwards, that films, theatre books and poems were just a fraud. It's only music that doesn't deceive, it doesn't pretend to be anything else except what it is. Music.”
― Lars Saabye Christensen, Beatles

“Do you want me to kill your father, Barnum?”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша ѝ. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Защо винаги казвах неща, които не биваше? Никой не ме караше насила. Казвах неща, за да угодя на хората, казвах неща, които мислех, че хората искат да чуят и постигах единствено обратния резултат. Не успявах да зарадвам никого. Нима и с писането щеше да стане така, ще пиша неща, които вярвам, че хората искат да четат?”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Животът не е само големи шапки и бавни валсове.Животът е умението да чакаш онези, които никога няма да се върнат.”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“- Половин милион души и нито едно сбиване, нито едно гадно сбиване!
- Къде? – извиках аз.
- Уудсток, глупако. Имам една дружка, чийто брат бил там. Мир и Любов, човече! Половин милион души!”
― Lars Saabye Christensen

“Смехът копнее за компания.”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“Ако преведеш езика на вятъра на човешки и прибавиш музика, а после и цветове, тогава си възможно най-близо до майчиния си език.”
― Lars Saabye Christensen

“Så rusla vi hjemover. Snakka om alt vi skulle gjøre. Om The Snafus. Om hvor berømte vi skulle bli. Om sommeren, enda vinteren bare såvidt hadde begynt, om alle somrene i våre liv. Vi snakka om når vi skulle begynne på gymnaset og om når vi blei ferdige med skolen for godt. Vi blei svære i kjeften og vakre fugler fløy ut av ansiktene våre. Vi tok framtida på forskudd og den så sabla bra ut.”
― Lars Saabye Christensen, Beatles

“Просто се питах дали човек може да пише добре, ако е лош човек.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Да не би да ме изпитваше? Това беше. Подлагаше ме на изпитание. Явявах се на устен по измисляне на метафори. И внезапно се отпуснах, напълно, нямах представа каква бе причината, просто се случи, може би защото си седях в едно тихо кътче на лятото с близко по душа същество. Не можех ли да нарека нещата с точните им имена? И ако го направех, тя може би щеше да възнагради честността ми, можеше дори да се сближим още повече, не само духовно.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Не искам да правя каквото искам. Ако правя това, с мен е свършено.”
― Lars Saabye Christensen, Bernhard Hvals forsnakkelser: Roman

“Колко самота може да понесе един човек? Не може и да помоли за помощ при понасянето ѝ, тогава вече няма да е самота.”
― Lars Saabye Christensen, Bernhard Hvals forsnakkelser: Roman

“- En gang må jo være den første, ikke sant?
- Jeg trodde nesten jeg var for gammal til det.
- Til hva?
- Til at noe er første gang.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Нищо не излязло. Думите се впиха в мен и не ме пускаха. Всичко, от което не излиза нищо. А това са повечето неща. Светът е препълнен с неща, от които нищо не излиза. Направо бе непоносимо. На снимката Леля Софен се е усмихнала, някак хитровато, сякаш таи голяма тайна в себе си, я тайната всъщност е бъдещето. Може би дори е щастлива. Да, щастлива е. Така решавам, че е било. Животът е пред нея. Животът е на път да изпълни мечтите ѝ. Приготвила се е за скок. Готова е. Направила е всичко. Чака само някой да извика „старт“, тя вече се е приготвила и само чака. Но никой не извиква. Когато гледаме снимката, вече всичко е отминало. Надбягването е свършило. Какво лежи в промеждутъка? Онова, от което никога нищо не е излязло. И ме обзема такава тъга, далакът ми се присвива, не само заради леля Софен, но и заради мен самия, какъвто си бях самовглъбен и какъвто съм и до ден днешен, защото внезапно ме поразява мисълта за всичко, от което тепърва няма да излезе нищо в живота ми, сметка, която винаги излиза на червено, червените числа, които светят над леглото ми.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“She was standing still, leaning against the moonlight.”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“- Опитваме се да разчупим начина ти на мислене, Крис. Затова си тук.
- Какъв начин на мислене? Нямам такъв.
- Че вярваш, че всичко има смисъл.
Направо се изсмях.
- Последното нещо, което очаквах, че ще кажеш.
- Че вярваш, че всичко има смисъл? Ти си пленник на знаците, Крис. Не си свободен човек.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Всъщност, какво друго бе това нещастно земно кълбо, ако не заплетено на възел кълбо във вселената? И тогава ми просветна. Ето защо отиваха на Луната, за да издърпат нишката, която може да разплете сплъстеното кълбо, в което хората се бяха оплели и хванали в капан.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Защото исках да се харесам. Исках да угодя на всички. Затова накрая се озовах между два стола, в шпагат.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Нов девиз: Всичко съществува извън главата.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Medlidenhet er bare en fornem form for forakt”
― Lars Saabye Christensen, The Half Brother

“Бях признат. Асансьорът ми се носеше нагоре, от петите до върха на главата, в която нещо каза „звън“ и вратите му се отвориха, за да сляза в небето. Не подозирах досега, че у мен има толкова много етажи. Направо ми се зави свят и се олюлях. Значи такова било усещането да те признаят и приемат. Макар и само от „Жени и облекло“. Това бе съвършеното щастие. Искаше ми се да трае дълго. Затова щях да го повторя. Щях да продължавам да пиша. И продължих да пиша все повече и повече през останалата част от живота си, за да задържа това щастие, докато то се обърна срещу мен, обърна ми празната си страница.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Men det man ikke får se, bli enda verre for våre øyne. Det vokser. Det forsvinner aldri. Uvitenheten er et drivhus hvor de skrekkeligste blomster gror.”
― Lars Saabye Christensen, Maskeblomstfamilien

“Настроението на Сигрид растеше, докато моето се снижаваше, което направи сумата от настроението между нас постоянна величина, просто неравномерно разпределена. Тя вдигна единия си крак на облегалката и отдолу нямаше почти нищо. Да се въздържи човек да не се възбуди при подобна гледка се искаше много. Но аз усетих как поохладнявам и вътрешно се стягам. От тия приказки за децата.”
― Lars Saabye Christensen, Bernhard Hvals forsnakkelser: Roman

“… нищо не излиза по-бързо от мода от модерното, което винаги ламти за повече.”
― Lars Saabye Christensen, Modellen: Roman

“Никога не я бях виждал толкова вбесена преди, защото гневът ѝ бе примесен със страх, а никой не е по-бесен от хората, които същевременно се и страхуваха.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Хайди откъсна една шишарка и ме замери с нея. Хареса ми, че ме замерва с шишарки. Можеше да ме замери дори с цял бор, ако иска.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman