Ерих Мария Ремарк > Quotes

“Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”
― Ерих Мария Ремарк

“Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.”
― Ерих Мария Ремарк

“- Връащам ви книгата за Швейцария.
- Не биваше да я спасявате. Мечтите не бива да се спасяват.
- Напротив. - каза Гребер - Какво друго, ако не те?
- Вярата. Мечтите се раждат отново.”
― Ерих Мария Ремарк, A Time to Love and a Time to Die

“Искам да си отида; но нещо ме кара да остана. Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно никой удобен случай.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“— Ти не ме обичаш достатъчно — казва с мъка тя. Поглеждам я изненадан.

— Обичам те толкова, колкото мога. Изабела стои известна време мълчалива.

— Не е достатъчно — шепне тя. — Никога не е достатъчно! Никога не е достатъчно!

— Да — казвам аз. — Изглежда, никога не е достатъчно. Никога, през целия живот, никой път, с никого. Изглежда, всякога е недостатъчно и в това е нещастието на света.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“.... Иначе щяхме да обичаме само веднъж и след това да отминаваме всичко останало. А така малкото копнеж по онзи, когото сме изоставили или който ни е изоставил, се превръща в сияние около образа на новия. Самото обстоятелство, че сме загубили някого, му придава известна романтична загадъчност. Стара измама, обкръжена с нов блясък.”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“Все още погледите им се срещаха, но вече не се разбираха… Чуваха гласовете си, но говореха различни езици, и думите им само преминаваха покрай слуха им. Не можеше нищо да се направи повече. Отчуждеността, избуяла в един миг, бе изпълнила вече всичко. Личеше във всеки поглед, във всяко движение. Нищо не можеше да се направи повече…
— Сбогом, Лилиан — каза той.
— Прости ми, Борис.
— В любовта няма нищо за прощаване.”
― Ерих Мария Ремарк

“— Кога човек се смята за пораснал?
Лиза се замисля за момент.
— Когато мисли повече за себе си, отколкото за другите — казва прегракнало тя и тръшва прозореца.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Но времето е за това да се пропилява — мислеше Лилиан. — Да се пропилява въпреки всичко, безразсъдно и с лека ръка, иначе човек рискува да сподели съдбата на героя от приказката, който искал да получи толкова много за своя къс злато, че не можал да се спре на нищо и докато умувал, умрял.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“Когато човек се отказва от нещо, няма защо да го губи...”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Той знаеше, че никое общество не се променя бързо; познаваше признаците на треската и разложението. Безогледен разврат, нехайство към слабостите, неоснователно позиране, липса на чувство за такт, празнословие; изтощена кръв, изразходвала пламъка си в насмешки, евтини приключения, дребнава корист, учтив фатализъм и немощна безцелност. „Тия хора няма да спасят света“ — помисли той. Но кой тогава?”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“Човек вечно усеща единствено себе си.”
― Ерих Мария Ремарк, Gam

“— Какво високомерие — казва неочаквано Изабела. — Да вярваш, че един живот има начало и край!
Не я разбирам веднага. Зад нас градината вече се подготвя за нощта; но пред нас, от другата страна на желязната решетка, всичко пламти и кипи, потопено в някаква дива алхимия. „Начало и край?“ — мисля аз и след това разбирам какво искаше да каже Изабела; че е високомерие да искаш да отрежеш и разграничиш едно дребно съществувание всред това кипене и съскане, и да превърнеш в съдия за неговата трайност нашето малко съзнание, докато то е най-много една снежинка, която кратко време плува в него. Начало и край, измислени думи от едно измислено понятие „време“ и от суетността на едно амебно съзнание, което не иска да се гмурне в нещо по-голямо.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“— Харесва ми всичко — каза Лилиан, всичко тук, долу.
Клерфе я погледна замислено.
— Страхувам се, че е така.
— Но защо се страхувате?
Той се засмя.
— Няма нищо по-опасно от жена, която харесва всичко. Какво трябва да направи тогава един мъж, за да харесва само него?
— Да не прави абсолютно нищо.
— Съвсем правилно.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“Само идиотите мислят, че една нация е по-добра от друга.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Не. Няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние живеем. Живеем непрестанно. Когато се пробуждаш, е пролет, когато лягаш да спиш, е есен, а между тях са хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, сме безсмъртни и неразрушими като туптенето на сърцето, дъжда и вятъра, а това е предостатъчно. Ден след ден сме победители и любими, а година след година победени; но кого интересува това и за кого има значение? Часът е цял живот, мигът е най-близко до вечността.”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“Нашата проклета памет е като сито. Иска да продължава да живее. А това е възможно само чрез забравата.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Ах, майко, майко! Защо не те взема в прегръдките си и тъй да умрем! Що за бедни псета сме ние!”
― Ерих Мария Ремарк, На Западном фронте без перемен / Возвращение

“— Това е тайна! Но на тебе ще я издам. Никога не усложнявай нещо, което е просто! Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Беше по-студено и по небето блестяха ярки звезди. Никой не им се радваше — те означаваха добри условия за бомбардировки. Природата сама по себе си отдавна нямаше стойност за войниците, тя беше само добра или лоша във връзка с войната. Като закрила или като опасност.”
― Ерих Мария Ремарк, A Time to Love and a Time to Die

“Ние не искахме войната, другите говорят същото и въпреки това половината свят се е натопил в нея.”
― Ерих Мария Ремарк, На Западном фронте без перемен / Возвращение

“Тя дойде и аз чувствам сега това глупаво превъзходство само защото е дошла - помисли си той. - Ако не беше дошла, щях да лежа, да бленувам, да се старая храбро да се самоизмамвам, без да призная и пред себе си дори, че бих искал да дойде.”
― Ерих Мария Ремарк, Arch of Triumph: A Novel of a Man Without a Country

“- Камъните живеят ли?
- Ама разбира се! Най-интензивно от всичко. Толкова интензивно, че са вечни.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Странно! Как започваш да разбираш другите, когато сам затънеш до гуша в калта — каза той след това. — Когато се чувствуваш добре, не ти идват такива мисли в главата, нали?”
― Ерих Мария Ремарк, A Time to Love and a Time to Die

“Едва тогава започва всичко: смелостта, голямото страдание, човечността, любовта и трагичната небесна дъга на красотата. Започва тогава, когато узнаем, че нищо не остава.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“В любовта нямаше връщане назад, никога не можеше да се започне отначало. Онова, което вече веднъж се бе случило, оставаше в кръвта. Клерфе никога вече не би могъл да бъде с нея такъв, както преди. Би могъл да бъде с всяка друга жена, но не и с нея. Любовта също като времето бе невъзвратима.”
― Ерих Мария Ремарк, Heaven Has No Favorites

“„Две хиляди години — мисля аз, — две хиляди години, а животът все кръжи като вихър от светлини, страстни вопли, смърт и екстаз около каменните сгради, в които са издигнати изображенията на бледния умираещ — мрачни, кървави, заобиколени от милиони бодендиковци; оловна на цвят, сянката на черквите се е впила в земята и е задушила радостта от живота — превърнала е веселия Ерос в някаква тайна, мръсна, греховна креватна история и нищо не прощава, въпреки всички проповеди за любов и опрощение, защото да прощаваш истински, значи да приемеш другия такъв, какъвто е, а не да изискваш покаяние, послушание и подчинение, преди да бъде произнесено Ego te absolve.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Веднъж четох, че моржовете оставали също така безучастни, когато ловци избивали с колове съседите им... Аз пък видях как цели народи правеха същото през войната.”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Това, което никой не можа да направи, го извърши простото понятие за собственост! Фелдфебелът използува собствения си клозет. Нека някой да ми говори сега за комунизъм! Собствеността създава ред!”
― Ерих Мария Ремарк, The Black Obelisk

“Пръст, униформа и частица живот под тях.”
― Ерих Мария Ремарк, На Западном фронте без перемен / Возвращение