Блага Димитрова, Blaga Dimitrova > Quotes

“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Всъщност, каква е разликата — да умреш млад или стар? Умирайки млад, губиш живота. Живеейки, губиш младостта и себе си. Не е ли все едно? Рано или късно ще стигнеш до ледения човек.
Не е все едно. Истинската младост не понася полустъпки, полуриск, полумерки, полумладост.
— Не ти ли изглежда кратък животът? — подпитва леденият.
Колкото по-сив и скучен, толкова по-дълъг изглежда животът. Предпочитам го кратък, но наситен с напрежение.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Лавина

“Но ти имаш изработен рефлекс да отстраняваш всеки ненужен спомен, щом не е във връзка с пряката ти задача".”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova

“Ние носим целта в себе си. Нашата цел е отвъд зъбчатата линия на върховете. Тя е в един вътрешен връх: да превъзмогнем малодушието, да се извисим над него. За нас най-ниското, най-унизителното е страхът. Затова сме напуснали топлите си домове, затова сме избрали да вървим без пътека, направо по най-върлите стръмнини. Търсим трудностите, за да се сблъскаме със страха и да премерим силите си с него. Никой не познава границите на собствените си възможности.

Ние търсим себепознанието.

За да намерим себе си, сме готови да изгубим живота си.

Колкото по-трудно и по-дръзко, толкова по-близко до осъществяването ни. Заедно с всяка стъпка сгазваме страха, стъпкваме колебанието си. Ставаме човеци.

Изправени на два крака срещу стихиите, срещу всичко, което иска да ни превие на колене.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Лавина

“Защото докато сме млади, ние не разбираме, че животът продължава, движен от нашите мъртви. Едва когато загубим скъп човек, тогава ние намираме себе си.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova

“Нуждата да си хубав е като нуждата да си здрав. Не за чуждите погледи, а за собствено усещане. Иска ти се в тоя удивителен свят да не бъдеш дисонанас , да не бъдеш мътно петно, а един хубав или поне чист тон.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova

“Странен изглежда светът, когато си с гръб към посоката на движението. Ти бързаш на среща с дървета, градове и облаци, а те бягат от тебе. Ти си се устремил да прегърнеш света, а светът рязко се отдръпва. Пътят се изнизва под тебе и води право назад. Представите се обръщат наопаки. Това, което иде, е зад тебе, а онова, което отминава, е отпреде ти. Задгърбил си предстоящото, а си в лице с предишното. По-хубаво изглежда крайпътното дърво, защото си отива. По-опасен - завоят, защото не го виждаш. Неизвестни камъни, гърбици, тррапчини на шосето те дебнат из засада. Това, което иде, те безпокои като нож, опрян в гърба ти. Онова, което е пред тебе, е вече отминало и не можеш да го върнеш. Движението с лице назад е против законите на съзнанието. Причинява замайване. Мисълта иска да се обърне напред към целта, да предваря всичко, да го насочи и хване. А не да го догонва със закъснение, без да може да го задържи и промени.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova