Лавина Quotes

“Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: - Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: - Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“- Какво наказание си избираш?
- Да помня.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Любимото лице не се запомня - макар и да го гледаш часове.
Дали защото се впечатва в тебе така дълбоко, че през теб излиза и се излъчва някъде отвъд?
Или защото, гледайки в него дълго, все искаш в погледа му да откриеш как ти се отразяваш там и търсиш в него собственото си лице?”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Диря остава, когато се върви по неутъпкано.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Моята любов е моята лавина.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Никой не се влюбва в Дара. Тя е свръхинтелигентна и ги плаши. Отблъсква ги със своята острота, прозорливост и язвителност. Боят се да не изглеждат пред нея глупави, слаби, смешни. Струва им се прекалено силна и самостоятелна, за да могат да я задържат.
Откупът за независимостта на жената е самотата.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?
Въздухът е пълен със зародиши на неосъществени творби. Може би те са онази съставка на земната атмосфера, която дава живот на планетата.
Ние вдишваме поезията от въздуха, без да усетим.
Тя прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети, отдавна мъртви, чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат.
Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка за себе си? Или все нещо няма да й достига, нещо мъничко, което е всичко?”
― Блага Димитрова, Лавина

“Всичко свое нося със себе си! Нищо повече не ми трябва! Нямам нищо за губене. Никой, дори смъртта не може да ми отнеме нищо. И затова не се боя от нея. Смел е оня, който няма какво да губи, няма какво да стиска в шепа!”
― Блага Димитрова, Лавина

“Благоразумието е бич за своя носител.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“ - Но защо човек сънува? - пита пак Поетът.
- Питай защо се събужда. - казва Дара. ”
― Блага Димитрова, Лавина

“Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки, плахи, и никога нищо ярко и разтърсващо няма да ви се случи. Или почти нищо.
Живот без задъханото присъствие на Случая е мъртвило. Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня дънер - това придава на дните тръпчивия жизнен сок. Да си нащрек: нещо ти предстои! Това е може би истинското съществуване. В такива мигове на изтръпване пред неизвестното влизаш в контакт с всичко.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Д'Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: "Ах, те си подхождат идеално!", остава равнодушен. Но щом чуе възмутен възглас: "Как е възможно? Той с тая?", изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Хоризонтът е обърнат. Небето е до глезените.”
― Блага Димитрова, Лавина

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоряла пшеница. Коса, изпръхнала от вятър и слънце, с дъх на чубрица. Навик за самостоятелно мислене.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Спомнят си как двамата стоят свити под една надвесена скала. Край тях планината бучи в изстъпление. Дара се сгушва в скалната цепнатина.

- Страх ли те е? - пита Асен.

- От друго ме е страх - шепне тя.

- Че ще посегна? - отгатва той.

- Глупчо! Че няма да посегнеш! - отвръща троснато Дара.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта — една единствена, която те отвежда най-далеч.
Уж тя е странна и нелепа, уж тя е вън от твойта воля, а сам слепец, ти водиш сляпата си смърт.
Отрано своя край насочваш. И поотделно всяка твоя стъпка решава целия ти дълъг ход.
Не знаеш нищо за смъртта си — къде, кога, каква ще бъде. Но сам си я подготвяш цял живот.
И цялото ти поведение е всъщност избор на смъртта ти.
Не може с твойта смърт друг да умре.
Животът ти да е зависим, повтарящ другите, шаблонен, но краят е неповторимо твой.
Характерът се очертава едва с последния ти дъх.
Животът чрез смъртта е изразен.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която истински я разкрива и осветява: неосъщественост.
Поетът върви унесен. Може би една от формите на споделена любов е поезията.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Поетът е роден самотник. Твърде много мисли за любов, за да може да я реализира.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Можеш, както искаш, да заобикаляш, да вървиш на зигзаг, по хоризонтал, в кръг, но никога да не изпущаш височината.
Колко усилия ти струва да се изкатериш нависоко. Тези усилия ще бъдат хвърлени по вятъра, ако не съумееш да се задържиш там.
По това се отличаваш от обикновения турист в планината: че никога не падаш под височината, която веднъж си преодолял.
По това се отличаваш от обикновения турист в живота.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Благословена болка.
От болката става разбиване на атома, Заражда се нов безкрай в тебе. Така издълбоко те боли, та свят ти се вие от дълбочините, които откриваш в себе си. По тези бездни отгатваш и своите възможни, нестигнати върхове. Защото върхът се измерва от най-дълбоката пропаст под него.”
― Блага Димитрова, Лавина

“Тя започва да съзира страха - не големия, грабващ до виене на свят страх от височината и пропастта, а онзи всекидневен, назабележим, дребен страшец, полепнал като сив прах по думите, по стъпките и отношенията на хората в ниското. Страшец, който носи безобидни имена: благоразумие, предпазливост, презастраховка, съгласуване, съобразяване, сигнализиране и тем подобни добродетели. Страшец, заседнал по лицата и мислите както някакъв пепеляв, защитен цвят. Струва й се, че започва да отгатва: тези млади хора се катерят така високо, за да предизвикат големия, истински, основателен страх и да тръснат от плещите си наслоения дребен, унизяващ ги страшец.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“- Не съжаляваш ли, че пропуснахме любовта?

- Любовта най-често се пропуща в любене! - казва той.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“- В събота и неделя какво правиш?
- Нося душата си на химчистка.
- Как по-точно?
- Отспивам си.
- Ако случайно се събудиш рано, ела на автобусната спирка за Рила. Планинската химчистка е гаранция.
- Какво трябва да нося?
- Само себе си.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“Необяснима тъга, тъкмо тоя вид настроение ми допада най-много - ни поверява Поетът.”
― Blaga Dimitrova, Лавина

“- Истинската любов е пробуждане на воля за действие! - настоява тя на своето.

- Аз можех "да действувам". То бе най-лесно. В палатката под Вихрен - си спомня Асен.

Но и двамата обичат мечтите повече, отколкото спомените. И рязко отхвърлят спомена за единствената нощ, която са имали. Реалността е винаги под техните високи изисквания.”
― Blaga Dimitrova, Лавина