Goodreads helps you follow your favorite authors. Be the first to learn about new releases!
Start by following Айн Ранд "Изворът".
Showing 1-9 of 9
“Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
―
―
“Където има служене, има някой, на когото служат. Човекът, който ти говори за саможертва, говори за роби и господари. И възнамерява да бъде господар. Но ако чуеш някой да ти казва, че трябва да си щастлив, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти. Този човек няма какво да спечели от теб. И щом ви приближи, вие ще закрещите с празните си глави, ще нададете вой, че той е егоистично чудовище.”
―
―
“Питър, за да си способен да направиш нещо за хората, трябва да си способен да работиш. Но за да работиш, трябва да обичаш работата си, а не второстепенните ѝ последствия. Работата, не хората. Собствената ти дейност, а не някакъв евентуален обект на благотворителността ти.”
―
―
“- Ти каза вчера, че всеки архитект се интересува от жилищни проекти. Но за мен самата идея е отблъскваща. Смятам за достойно начинание да се осигури прилично жилище на човек, който печели петнадесет долара на седмица. Но не за сметка на други хора. Не като се повишават данъците и всички други наеми, за да бъде заставен онзи, който печели четиридесет на седмица, да живее в миша дупка. Точно това се случва в Ню Йорк. Никой не може да си позволи модерно жилище... освен много богатите и най-бедните. Виждал ли си къщите от кафяв пясъчник, в които са принудени да живеят семействата, разчитащи на средна заплата? Принудени са да живеят така... защото не са достатъчно некадърни. Печелят по четиридесет
долара на седмица и нямат достъп до държавните жилищни проекти. Но именно те са хората, които осигуряват парите за проклетите проекти. Те плащат данъците. А данъците вдигат техните наеми. И те трябва да се преместят от преустроена тухлена къща в непреустроена, а след това в комунално жилище. Нямам никакво желание да налагам наказание на човек, само защото той изкарва петнадесет долара на седмица. Но изобщо не разбирам защо да бъде наказван човек, който изкарва четиридесет - и то в полза на по-некадърния от него. Със сигурност има много теории и цели томове по въпроса.”
―
долара на седмица и нямат достъп до държавните жилищни проекти. Но именно те са хората, които осигуряват парите за проклетите проекти. Те плащат данъците. А данъците вдигат техните наеми. И те трябва да се преместят от преустроена тухлена къща в непреустроена, а след това в комунално жилище. Нямам никакво желание да налагам наказание на човек, само защото той изкарва петнадесет долара на седмица. Но изобщо не разбирам защо да бъде наказван човек, който изкарва четиридесет - и то в полза на по-некадърния от него. Със сигурност има много теории и цели томове по въпроса.”
―
“Стилът на душата
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и дистанциран глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.
Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”
―
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и дистанциран глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.
Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”
―
“И най-калпавият сред вас отчаяно търси някакъв идеал, по свой изкривен начин. Трябва да унищожиш почтеността, като поквариш човека отвътре. Да я използваш срещу самата нея. Да я насочиш към цел, която унищожава почтеността. Да отстояваш необходимостта от себеотрицание. Кажи на човека, че трябва да живее в името на другите. Кажи на хората, че идеалът е алтруизмът. Никой не го е постигнал и никой никога не ще го постигне. Всеки човешки инстинкт въстава срещу себеотрицанието. Но мигар не разбираш какво постигаш? Човек осъзнава, че не е способен на онова, което е приел за най-висша добродетел, и добива усещане за вина, за грях, за пълна негодност. И тъй като върховният идеал е извън възможностите му, той се отказва от всякакви идеали и стремежи, от всякакво лично достойнство. Смята се длъжен да отстоява онова, на което не е способен. Но човек не може да е наполовина добър или приблизително честен. Да остане почтен е тежка битка. Защо да брани онова, което вече е покварено? Душата му губи самоуважението. И той е в ръцете ти. Ще се подчини. Ще се подчини с радост, защото няма
доверие в самия себе си, чувства се несигурен и омърсен. Това е един от начините. Ето още един. Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство.”
―
доверие в самия себе си, чувства се несигурен и омърсен. Това е един от начините. Ето още един. Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство.”
―
“Смятам за достойно начинание да се осигури прилично жилище на човек, който печели петнадесет долара на седмица. Но не за сметка на други хора. Не като се повишават данъците и всички други наеми, за да бъде заставен онзи, който печели четиридесет на седмица, да живее в миша дупка. Точно това се случва в Ню Йорк. Никой не може да си позволи модерно жилище... освен много богатите и най-бедните. Виждал ли си къщите от кафяв пясъчник, в които са принудени да живеят семействата, разчитащи на средна заплата? Принудени са да живеят така... защото не са достатъчно некадърни. Печелят по четиридесет
долара на седмица и нямат достъп до държавните жилищни проекти. Но именно те са хората, които осигуряват парите за проклетите проекти. Те плащат данъците. А данъците вдигат техните наеми. И те трябва да се преместят от преустроена тухлена къща в непреустроена, а след това в комунално жилище. Нямам никакво желание да налагам наказание на човек, само защото той изкарва петнадесет долара на седмица. Но изобщо не разбирам защо да бъде наказван човек, който изкарва четиридесет - и то в полза на по-некадърния от него.”
―
долара на седмица и нямат достъп до държавните жилищни проекти. Но именно те са хората, които осигуряват парите за проклетите проекти. Те плащат данъците. А данъците вдигат техните наеми. И те трябва да се преместят от преустроена тухлена къща в непреустроена, а след това в комунално жилище. Нямам никакво желание да налагам наказание на човек, само защото той изкарва петнадесет долара на седмица. Но изобщо не разбирам защо да бъде наказван човек, който изкарва четиридесет - и то в полза на по-некадърния от него.”
―
“Разум ли, Питър? Не разум, а обществено настроение. Средно аритметично от нули, защо няма да се допуска никаква индивидуалност. Свят с изтръгнат двигател и едно-единствено сърце, задвижвано с ръка.”
―
―
“Стилът на душата
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и далечен глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.
Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”
―
Какво ви става на вас двамата, Елсуорт? Защо водите този разговор- за нищото. Лицата на хората и първото впечатление не означават нищо.
„Това, мила моя Кики” заговори той, с мек и далечен глас, като да даваше отговор не на нея, а на собствената си мисъл, „ е една от нашите на- големи заблуди” Няма нищо по- забележително от човешкото лице. Нито пък по- красноречиво. Ние всъщност не можем никога да опознаем друг човек, освен в първия миг, в който очите ни го срещнат. Защото в този миг, ние разбираме всичко. Хората обаче рядко сме толкова мъдри, за да разгадаем това знание. Мислила ли си някога за стила на душата, Кики?”
„Кое?”
Стилът на душата. Помниш ли какво е казал известният философ, който е говорил за стила на една цивилизация? Той го е нарекъл „ стил”. Казал е, че това е най- подходящата дума съумял да открие. Казал е, че всяка цивилизация има един базов принцип, една единствена висша предопределяща концепция и всяко усилие на човека в тази цивилизация е подчинен подсъзнателно и неотменимо на този един принцип.
Аз мисля, Кики, че също така всяка душа си има свой собствен стил. Своя основна тема. Ще я видиш отразена в всяка негова мисъл, всяко действие и желание. Единственият императив в това същество. Дори години прекарани в учене на човека няма да ти я покажат, но лицето му, то ще ти я покаже. Трябва да изпишеш томове книги, за да опишеш човека. Помисли за неговото лице, Нищо друго не ти е необходимо.”
Това звучи невероятно, Елсуорт. Много нечестно, ако е истина. То би съблякло човешката същност пред теб.
Дори по- лошо от това. То те оставя и теб гол пред тях самите. Ти предаваш себе си чрез начина, по- който реагираш на определено лице. На определен тип лице... Стилът на душата.... Няма нищо по- важно на земята от човеците. Няма нищо по- важно за човешките същества от отношението им един към друг.”
―
