Стефан Кисьов
|
Екзекуторът
—
published
2007
|
|
|
Не будете сомнамбула
—
published
2000
|
|
|
Нощта на удавниците
—
published
2012
|
|
|
Твоето име е жена
—
published
2007
|
|
|
Житиеписецът
|
|
|
Никъде нищо
—
published
2000
|
|
|
Воайорът и квартирантката
|
|
“Всички деца начело с Хари ме бяха наобиколили и ме гледаха с любопитство.
-Жив ли си? – учудиха се те.
-Да – рекох аз.
Продължавах да гледам божикравичките, които пълзяха точно пред очите ми.
Грозни, дребни насекоми.”
― Екзекуторът
-Жив ли си? – учудиха се те.
-Да – рекох аз.
Продължавах да гледам божикравичките, които пълзяха точно пред очите ми.
Грозни, дребни насекоми.”
― Екзекуторът
“Представителят се засмя сухо, някак злобно. Внезапно чехкинята стана и го зашлеви. Беше остър и силен плесник, който изкънтя оглушително в тихото фоайе. Той спря да се смее. Опипа бузата си, целият се зачерви. Жената се дръпна, обляна в сълзи, с пламтящи очи, настръхнала като котка, горда, готова за бой. Тогава се случи нещо неочаквано - мъжът я притегли към себе си и я целуна страстно по устните, а тя - мокра и разплакана, очевидно не по-малко изненадана от мен, не знаеше какво да прави, само се бранеше отчаяно, докато накрая се отпусна и зарида в прегръдките му. Отвън спря полицейска кола. Представителят на “Чедок” взе чантите на жената и като се гледаха унесено, двамата минаха край мен.”
― Твоето име е жена
― Твоето име е жена
“Тази нощ просто не можех да остана сам с мисълта за нея. Никога не бях желал някоя толкова силно и сигурно си струваше да се върна. Дори не се срамувах от себе си. Важното беше да съм с нея, да я докосвам, да я обичам, да й говоря, да чувам гласа й. По-важно от всичко.”
― Нощта на удавниците
― Нощта на удавниците
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Стефан to Goodreads.


