Роден е в София на 10 януари 1916 година във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 г. От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк. От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а прРоден е в София на 10 януари 1916 година във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 г. От 1941 до 1944 г. като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк. От 1945 до 1973 г. е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 г. е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 г. – за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1973 до 1978 г. работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 г. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.
В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той установява, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство. Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 г. Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес. Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си – че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).
По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са публикувани на български и чужди езици. От 1945 до 1949 г. ръководи разкопките в Созопол, 25 г. е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 – 1974). През 1971 г. организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 г. участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при с. Лиляче, нимфеума при с. Каснаково, гробниците при с. Ветрен и гр. Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други. В повечето от тези експедиции участие вземат и ученици, студенти, стажанти, по-млади колеги, на които професор Венедиков предава опита и знанията си.
Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.
Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски...more
Sign in with Facebook
