Мария Донева's Blog

Премиерата в Благоевград още ми поддържа хемоглобина висок. Като се сетя, и се усмихвам (по доста пъти на ден).
Днес на страницата на Камерна опера Благоевград публикуваха албум със снимки и аз го споделям тук, за да си го гледам.
Както казва доктор Толев, „По улиците свети слънчице, а зимата се бави. Събирам радостта по зрънчице – тъй зимнина се прави.“

Усещам, майка не иска
да й подръпвам ръкава.
Все още е тук, наблизко,
но някак спря да внимава.

Гранитни, смътни години
стоим без нея самички.
Тя гледа все да намине
и да помогне на всички.

Макар че вече я няма,
от сън на сън пак надниква.
Но с тази мъка голяма
полека-лека се свиква.

Все още ясно се чува
и ва́жи нейната дума,
но нови случки и снимки
запълват вече албума.

Животът влиза в различни
посоки и коловози.
Тя спи под две поетични
и бели каменни рози.

Сънувай слънчице меко
и сладки сънища само.
Пристъпвам тихо и леко.
Спи-спи. Обичам те, мамо.

Готови за Хелоуин!
Поне тематично се вписва, макар че това е мексиканска песничка за Día de Muertos. Весело го живеят живота там, и смъртта весело я живеят, това бих казала обобщено.

Преведох и нагласих текста, за да се пее леко.
Предупреждавам ми – слушате я на своя отговорност. Толкова е прилепчива, че веднъж като я чуя – пет дни си я тананикам и насън. На шестия ден пак си я пускам.

Музика: Латиноамериканска
Текст: Мария Донева
Изпълнява: Боряна Йорданова
Продуцент: Канев мюзик ЕООД

Камерна опера Благоевград ще даде старт на творческия сезон 2025/2026 със световната премиера на музикалния спектакъл „Мишките отиват на опера“ по едноименната книга на Мария Донева. Постановката, създадена по музика от операта „Кармен“ на Жорж Бизе, ще бъде представена за първи път именно в Благоевград.

Спектакълът е първата сценична адаптация на популярната детска книга и е предназначен както за деца, така и за възрастни. Чрез забавни правила „как да се държим в операта“, съчетани с поезия и класическа музика, постановката цели да направи оперното изкуство достъпно и увлекателно за цялото семейство.

В продукцията участват солисти и оркестърът на Камерна опера Благоевград, както и танцовото студио „Deja Vu“. Режисьор е Илина Стойнова, диригенти – Инна Диловска-Язовалийска и Красимир Топалов, а сценографията е дело на Георги Славков.

На деня на премиерата, от 17:30 ч., в Централното фоайе на Камерна опера Благоевград ще присъства лично авторката Мария Донева, която ще представи книгите си „Мишките отиват на опера“ и най-новата „Моите кукли“, като всеки желаещ ще може да се срещне с нея и да получи автограф.

Избеля искрящата боя.
Зверовете се опитомиха.
Акробатката надебеля
и фургоните се вкорениха.

Запиля се някъде камилата.
Фокусникът си издаде трика.
В куфар се превърна крокодилът.
Клоунът се хвана с политика.

Лъвовете никого не плашат
и не смайва никого факирът.
Мишките шушукат из талаша:
циркът застои ли се, умира.

Имам къща и рамка. Вече съм се прибрала.
И воалът ми кротко тлее в здрачната зала.
Аз съм вкъщи и вече съм далече от всичко.
И сърцето ми пърха, неизменно самичко.
В свят, потънал във багри, то мълчи и замира.
То самò се прегръща. И понякога спира.
Тишината е плаха, светлината – прозирна,
а земята е щедра, ароматна и мирна.
И зелена, и черна. Аз оплаквам не нея,
а тревожните хора, за които живея.
Тези топли човеци, те ми идват на гости
и са тихи, вглъбени и самотни до кости.
Аз не съм ги поканила. Те сами ме намират.
В моя поглед, най-после, като в дом се прибират.

*

Снощи бях на гости у Ахинора, ама наистина. Беше толкова хубаво, уютно, сред приятели. Гергана Атанасова, е намислила вълшебен формат, събира съмишленици и сътворява празник. Благодаря!

Стените са ми неудобни и таванът ми е неудобен.
А леглото как смее изобщо да се нарича легло.
Подът скърца, насреща ми се хили гардеробът,
и нищо, ама нищичко в такава нощ не е добре дошло.
Няма добри идеи. И сънища, очевидно. И надежда няма,
че ще заспя в следващия един век.
Нощта  се е тръшнала, безполезно голяма,
и не си спомням защо ми трябваше да се раждам човек.
И защо ти трябваше и на тебе да отиваш, където си отишъл,
и какво правиш, какво толкова има там.
И добре, ето, пиша ти, ама какво да ти пиша,
като не мога да мисля, да виждам, да дишам, и само ям.
Поне да имаше едно копче, да го натисна,
и докато се върнеш, светът да спре.
Няма без тебе къща, няма без тебе вечер и сутрин,
няма нищо и няма всичко… Иначе съм добре.

Очакваме я този септември.

Илюстрации Елена Панайотова, оформление Христо Гочев, редактор Здравко Дечев, коректор Слава Петрова, издателство Жанет 45!

Ето мостра:

Ето я и на сайта на издателството: ТУК

Август, пълноценно летен –
пълноводен, пълноцветен,
пълнозърнест, с пълна чаша…
Аз се крия и се плаша,
тясно ми е и горчиво,
ледено студено, сиво,
а пък и по-зле ще става…
Август ми се подиграва.
Вирнал е зелени клони,
със звезди като с пагони
небесата маршируват,
и смокините издуват
захаросани кореми.
Като планини големи
се притурват страховете.
Вързани на възел двете –
слънчевият ден с бедата,
лятото и самотата,
тайният копнеж и краят…
Билки и цветя ухаят,
облаците се разпухват
и глухарчета избухват,
и сред всичко, плътно, слято –
август, чернота и лято.