Nikola Raykov's Blog: Блогът на Никола Райков - Posts Tagged "игра"

Таласъмчо четеше какво бяха написали Хората за него и се радваше. Е, той не можеше да чете, но знаеше коя е неговата буквичка. Всеки път, когато очичките виждаха, че тя е по-голяма от другите букви, опашката се вирваше по-нагоре. Накрая опашката се вирна толкова нагоре, че Таласъмчо увисна във въздуха и забрави да слезе.

- Не се възгордявай! - каза му авторът. - Слез на земята!
- Не бях аз, а опашката - заоправдава се таласъмчето.
- А какво е да се възгордееш? - попита опашката.
- Това е когато си отишла възгоре - каза й таласъмчето. - И се възгоредяваш!

Опашката не мислеше, че е възгоре, просто останалата част на таласъмчето беше въздолу. След малко обаче и стана скучно да е сама и слезе при Таласъмчо. И таласъмчето се заигра с опашката си и забрави, че е чело нещо. А то това им е хубавото на таласъмчетата, че бързо забравят хвалбите за себе си.