Борис Константинов Шивачев, български писател, критик и публицист, е роден в Плевен в семейството на офицер. Завършва гимназията в Ловеч. Едва 18-годишен, през 1920 г. заминава за Южна Америка. Цели четири години – до 1924 г. скита из Аржентина и Чили. Работи в металургичен комбинат, кланица, като хамалин по пристанищата, строителен работник, чертожник, общ работник по време на жътва и вършитба, по петролните кули. Към родината пътува като работник-хамалин на кораб през океана, бояджия в Амстердам и Брюксел, общ работник в Париж, Марсилия и Истанбул. Завръща се в родния Ловеч тежко болен през 1925 г. Благодарение на грижите на родители и близки успява да се закрепи и да се отдаде на литературно творчество. Докато боледува в Ловеч, успява даБорис Константинов Шивачев, български писател, критик и публицист, е роден в Плевен в семейството на офицер. Завършва гимназията в Ловеч. Едва 18-годишен, през 1920 г. заминава за Южна Америка. Цели четири години – до 1924 г. скита из Аржентина и Чили. Работи в металургичен комбинат, кланица, като хамалин по пристанищата, строителен работник, чертожник, общ работник по време на жътва и вършитба, по петролните кули. Към родината пътува като работник-хамалин на кораб през океана, бояджия в Амстердам и Брюксел, общ работник в Париж, Марсилия и Истанбул. Завръща се в родния Ловеч тежко болен през 1925 г. Благодарение на грижите на родители и близки успява да се закрепи и да се отдаде на литературно творчество. Докато боледува в Ловеч, успява да напише и издаде първата си книга – сборника с разкази и очерци на аржентинска тематика “Сребърната река” (1926, Ловеч). Междувременно започва да сътрудничи (от 1927 г.) на вестника на проф. Александър Балабанов – “Развигор” – със статии за испанската и испано-американската литература, издадени по-късно от Николай Йовчев (Б. Шивачев. “Съчинения”, т.1, изд. Хемус, 1947) под заглавие “Космополитизъм и литература”. През лятото на 1927 г. става дребен служител в София и се записва в Софийския свободен университет. Сътрудничи на литературния печат в България, Испания, Аржентина. Превежда от испански битово-психологическия роман на Хуан Валера “Доня Лус” (издаден през 1928 г.) и повестта на Хосуе Кесада “Продавачката”. Издава романа “Изобретателят” (София, 1931), преиздаден през 1992 г. През есента и зимата на 1930-1931 г., вече тежко болен и почти неподвижен, печата във в. “Литературен глас” “Писма от Южна Америка”, появили се като отделна книга през 1932 г. (следващи издания – 1945, 1958, 1973). Умира на 30 януари 1932 г....more
Sign in with Facebook
