Робърт МакКамън
|
Лебедова песен
by
—
published
1987
—
73 editions
|
|
|
Момчешки живот
by
—
published
1991
—
36 editions
|
|
|
Часът на вълка (Майкъл Галатин, #1)
by
—
published
1989
—
34 editions
|
|
|
Мое
by
—
published
1990
—
43 editions
|
|
|
Стингър
by
—
published
1988
—
42 editions
|
|
|
Безумие
by
—
published
1992
—
35 editions
|
|
|
Мистериозно завръщане
by
—
published
1983
—
40 editions
|
|
|
Границата
by
—
published
2015
—
23 editions
|
|
|
Момчето, което чуваше всичко
by
—
published
2018
—
14 editions
|
|
“За да обитават такива крехки тела, хората несъмнено бяха силни - много по-силни духом, отколкото телом, и онези, които изглеждаха най-слаби, можеха да се окажат с най-силна воля и сърце.”
―
―
“Виждате ли, аз смятам така: първоначално всички владеем магията. При раждането носим в себе си вихри, горски пожари и комети. Раждаме се способни да пеем на птиците и да четем облаците, и да виждаме съдбата си в песъчинките. Но след това ни училищосват магията направо от дън душите. Църквоскват ни я, нашляпват я, изпират я и я изресват. Слагат ни на правия и тесен път и ни нареждат да бъдем отговорни хора. Казват ни да се държим спрямо годините си. Казват ни да пораснем! И знаете ли защо ни го казват? Понеже онези, които го изричат, се боят от дивото и от младостта и понеже магията, която знаем, ги кара да се срамуват и да се натъжават, че са й позволили да увехне у тях.”
― Boy's Life
― Boy's Life
“Има нещо в излязлата от контрол природа, което докосва струна на първичен ужас в душите ни. Свикнали сме да вярваме, че ние сме господари в царството си и че Господ ни е дал земята да я управляваме. Нуждаем се от тази илюзия да ни служи за нощна лампа. Истината е много по-страховита: ние сме крехки като млади фиданки пред торнадо и обожаваните ни домове са на едно наводнение разстояние от купчина плавеи. Садим корените си в трепереща земя, живеем там, където се надигат и изчезват планини и където древни морета са се превърнали в мъгла. Ние и градовете, които строим, не сме вечни — самата земя е като минаващ влак. Когато стоиш в кална вода, която се надига към кръста ти и чуваш хората да викат в мрака, и виждаш силуетите им да се борят да устоят на теченията, които не могат да бъдат спрени, осъзнаваш истината: че няма да победим, но и не можем да се предадем.”
― Boy's Life
― Boy's Life
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Робърт to Goodreads.


