Мариана Донкова
|
Килим
—
published
2014
|
|
* Note: these are all the books on Goodreads for this author. To add more, click here.
“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”
― Килим
― Килим
“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”
―
―
Is this you? Let us know. If not, help out and invite Мариана to Goodreads.



