красота Quotes

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
― Димитър Димов, Поручик Бенц

“Удивительное дело, какая полная бывает иллюзия того, что красота есть добро.”
― Leo Tolstoy, The Kreutzer Sonata

“Женщина восьмидесяти лет не должна носить платье, какое не идет двадцатилетней девушке.”
― Марсель Эдрих, Загадочная Коко Шанель

“Красота - это наивысшая степень целесообразности, степень гармонического соответствия и сочетания противоречивых элементов во всяком устройстве, во всякой вещи, всяком организме. А восприятие красоты нельзя никак иначе себе представить, как инстинктивное.”
― Ivan Yefremov, Лезвие бритвы

“Красотата е една от формите на гениалността, възможно е дори да стои по-високо от нея, тъй като не се нуждае от обяснение.”
― Оскар Уайлд, The Picture of Dorian Gray

“Привыкаешь к уродству, но нельзя привыкнуть к неряшеству.”
― Марсель Эдрих, Загадочная Коко Шанель

“Има един-единствен начин да се отнасяме с жената - ако е красива, да я ухажваме, ако не е красива, да ухажваме някоя друга.”
― Oscar Wilde, Колко е важно да бъдеш сериозен / The Importance of Being Earnest

“О, денем е гений, а вечер е красавица.”
― Oscar Wilde, An Ideal Husband

“– Красотата винаги съществува – тихичко промълвява Сет. – Стига да знаеш къде да я търсиш.”
― Patrick Ness, More Than This

“Он — в высоком смысле — не знал родины, как не знают ее все рыцари и пираты красоты, которые носятся по городам мира, алчно вбирая в себя все прекрасное, встретившееся на пути. [...] Жизнь таких людей кажется ненужной, ибо никакие узы не привязывают их к обществу и все накопленные ими сокровища, которые слагаются из тысячи неповторимых и драгоценных впечатлений, обращаются в ничто с их последним вздохом — никому не завещанные.”
― Стефан Цвейг, Новеллы

“Красотата, истинската красота, свършва там, където започва интелигентното изражение.”
― Оскар Уайлд, The Picture of Dorian Gray

“Красивите грехове, както и красивите неща са привилегия само на богатите.”
― Оскар Уайлд, The Picture of Dorian Gray

“Живеем във век, когато хората четат прекалено много, за да бъдат умни, и мислят твърде много, за да са красиви.”
― Оскар Уайлд, The Picture of Dorian Gray

“Греховете на Дориан щяха да са за изрисувания образ онова, което са червеите за трупа - щяха да похабят красотата му, да унищожат обаянието му, щяха да го осквернят и опетнят, но ликът от платното щеше да продължава да да живее, да бъде вечно жив.”
― Оскар Уайлд, The Picture of Dorian Gray

“Мир спасёт красота.”
― Fyodor Dostoevsky

“Она стала вдруг очень красивой, более того, ее прозрачные глаза, которые никого не узнавали и смотрели как бы сквозь окружающие предметы, придавали ей особое грустное очарование и какую-то отрешенность от всего, трогающую сердце.”
― Erich Maria Remarque, Heaven Has No Favorites

“Красивые редко счастливыми бывают.”
― Борис Васильев, А зори здесь тихие... / Завтра была война

“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”
― Мариана Донкова

“Шани се усмихна още по-мило а на Лютичето отново му се прииска, най-накрая да напише балада за този тип девойки- не от най-красивите, но прекрасни. Такива, които човек сънува нощен докато същевременно забравя след пет минути онези притежаващите класическа красота.”
― Анджей Сапковский, Baptism of Fire

“Справа и слева вырастают цепи синевато-коричневых холмов, резко выделяющихся на фоне оливковой зелени плато, которое, словно молнии, прорезают небольшие реки. То тут, то там мелькают чёрными точками пасущиеся стада яков. Высоко в голубом небе плывут облака, которые можно увидеть только в Тибете. Снизу они ровные и плоские, а сверху-нагромождение чудес ных фигур: драконы, тигры, рыбы и цветы лотоса парят над бесконечным плоскогорьем. Эти белые кучевые облака, как гигантские зонтики, отбрасывают на землю острова теней. На горизонте появляется одинокий всадник, пересекает нагорье и теряется на его просторах. В Тибете одиночество исполнено такого достоинства, какого я не встречал больше нигде. Теперь я понимаю, что значат слова "мой дом - Вселенная" .
Слева у подножия холма стоят врассыпную низкие белёные дома с плоскими крышами - Деревня четырёх драконов. На крышах сложен запас хвороста на зиму. Над потемневшими деревянными дверями сине-красная роспись и рога яков. В нескольких километрах от деревни, словно мираж, лежит бирюзовое озеро. За ним возвышается к небу гора с отвесной ледовой стеной, у её подножия стадо овец, будто белое облачко.
Воздух кристально чист и так прозрачен, что местность видно на несколько дней пути вперёд. Становится ясно, что тибетец, хранящий в сердце этот пейзаж, нигде не будет чувствовать себя потерянным, что некоторые страны неуязвимы для идеологий, а их население невозможно поработить.”
― Reinhold Messner, The Crystal Horizon: Everest-The First Solo Ascent

“Откъснах цвете и то умря.
Хванах пеперуда и тя умря.
И тогава разбрах, че да се
докоснеш до красотата можеш
само със сърцето.”
― Омар Хаям

“Красивият свят е резултат от красиво сърце.”
― Abhijit Naskar, Making Britain Civilized: How to Gain Readmission to The Human Race

“Приказка за лайкучка и маргаритки

И тъй, имало едно време две времена:
свилено за царкини, ленено за слугини.
Слугините шетали с ожулени колена,
царкините пробвали новите си кринолини.
Ако река, мога царкините да ги нарека
маргаритки например, те нали са порасли
не на гола поляна или в селска лъка,
ами са глезени... още от детските ясли.
Градински госпожици, ах, красиви цветя,
на сватби ги канят и ги ухажват по балове!
А ето лайкучката, цвете-слугинче е тя,
не смее дори да сънува за брошки опалови.
Каквато е свита и дивичка, нито веднъж
не се е разхождала с принц по алея.
Ала закиха ли малкият принц подир дъжд
и затресе ли го... мигом си спомня за нея.
Маргаритките си стоят, а тя тръгва пеш
и отива, и с чай го лекува, по обичая.
Да си призная, аз съм ѝ почитател горещ,
откакто бях малък и болен, и пийнах от чая.”
― Иван Цанев, Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка