Всяка вечер „Стига!“
Сутрин казвам „Продължавай!“
„Отказала ли съм се?!“ някак
риторично прозвучава…
Мразя евтини брътвежи,
рециклираните Ви души.
Боклуци сте, невежи!
Животът е да сте „били“ и
не със скръб на гроба Ви да плачат -
да се радват, че сте били тук,
но без ценности прокажен
е денят, нощта Ви,
бедни сте…
уви.
Мразя жалката Ви проза,
лъскавите Ви лъжи.
Въпросът Ви не може да се скрие.
„Кой направи те такава?“

„Вие, може би.“