Разпилени мисли в тишина събирам, а ръцете ми треперят – изпускам ги неловко, без вина се спъвам в тях по пътя си да те намеря. Наблюдаваме живота от високо като от последен ред на кино-зала – не виждам, сякаш е дълбоко онова море, в което съм боляла. Седя до теб, искам да съм твоята цигара и тихо, без да ти горча, изгубена в очите ти, тогава мога само да мълча. 07.08.2016 г.