Ти си ужасът на мойто ежедневие,
моята безсилна тъпота,
споменът на потрошеното доверие,
споменът на скършена мечта.

Ти си въгленчето малко, непослушно,
пламнало след потушен пожар.
Ти си практика, доказана научно,
но в реалността един фалстарт.

Ти си избликът на моята омраза,
агресивност в чистия й вид.
Смръщено лице и поглед неприязнен
и един юмрук, от злоба свит.

Ти си грозен, глупав и така противен,
че отблъскваш всеки порив в мен
за един живот, по-малко агресивен,
за спокоен, слънчев ден.

И дори не си противно безразличен,
мразя те с онази луда страст,
със която някога дори обичах,
страст могъща, но останала без глас.

07.06.2000