@page { margin: 2cm } p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115% }
Тежестта и болката в сърцето

не искат и не искат са си тръгнат.

И виновна чувствам се задето

не мога силата им да изтръгна.


Виновна съм, задето

когато можех да говоря, аз мълчах.

Когато можех да прегръщам,

бягах.

И се срамувах. И се дразнех.

От какво?


А сега, представяш ли си, лицемерно

аз скърбя, че не ти казах.

Не казах, не показах, че съм част от теб.

Че ти си част от мен.

И тази връзка никога не ще изчезне.


Но на кого му пука?


Искам пак да те прегръщам.

А ме е страх. Ужасно ме е страх.

Искам някак времето да връщам.

А ме е страх. Ужасно ме е страх.

И споменът ме разтреперва.


И подреденият ми свят изчезва.

Крепящ се на една-едничка тънка нишка,

измислена и крехка, като книжка,

която вятърът понася в своя танц.


А аз ще сглабям пак мечти от прах...