Още няколко метра и щях да  съм свободна. Щях  да стигна до конюшнята, да си взема кобилата и дим да ме няма. Има доста хора, но ще ги надбягам и яхна ли я  веднъж, малко могат да ме стигнат. Но не мога да си тръгна. Държат ме тежки вериги. Тежките вериги на дълга и още една малка ръчичка, която е  хванала края на туниката ми и дърпа. Усещам го, но не се обръщам. Знам, че искаше да не го видя от завесите на шатрата и как се прокрадваше, за да ме стигне.- Како!Предадох се и седнах до него, той м...