(Това е промоционален материал, а не действителната корица на книгата.)



„Без да отмества очи от прозореца, Бриян промълви:
‒ Как беше ‒ завещаното заклинание?
‒ Заветното. Заветното заклинание. ‒ Буря говореше съвсем тихо. ‒ Знаеш, че повечето от нас загиват по време на битка или при някакви… доста необичайни обстоятелства. Малцина доживяват до дълбоки старини. И от тях не остава нищо друго освен дрехите им…
‒ Как, просто се изпаряват?!
‒ Да, поне на пръв поглед. Тялото им изчезва, но не и енергията им. Тя се превръща в едно последно, предсмъртно заклинание ‒ по-могъщо от всичко, възможно приживе…
Бриян кимна.
‒ Заветно заклинание.
‒ Точно така ‒ това е заветът на покойника към наследниците му, един прощален дар за тях…“

Из „Заветното заклинание“, част IV на „Софийски магьосници“. Очаквайте в края на годината.