Бразавил бийч by William Boyd

My rating: 4 of 5 stars


Две истории от професионалния и романтичния живот на една и съща млада жена някъде към края на 1970-те или началото на 1980-те. Редуващи се във всяка глава. И двете – с предизвестен несполучлив спрямо първоначалните намерения край. Първата е за връзката ѝ с амбициозен математик в Лондонски университет и заниманията ѝ като еколог, изследващ нуждаещата се от съхранение вековна растителност, много повече храсти, отколкото дървета, в крайбрежни имения в графство Корнуол. А втората е за изследователската ѝ работа с амбициозен зоолог по живота и поведението на шимпанзетата в измислена държава в екваториална Африка, в която тече гражданска война. И романтичната ѝ връзка с наемник летец-изтребител, чиято мечта да полети в космоса е обречена още от национална му принадлежност. Египтянин. Откривам референции към Ангола, двете Конгота, Габон. Възможно е да има и други (Бразавил в името на плажа от заглавието има отношение към град Бразавил колкото бар Занзибар в Разград има отношение към остров Занибар в Индийския океан). Общи теми за двете истории са пристрастяването в научната работа; разочарованието, когато резултатите не потвърждават хипотезите, а са инвестирани години за наблюдения; съревнованието, което лесно може да кривне към токсично съперничество. Историята за Африка е с много по-голяма относителна тежест. От една страна темата за побъркващия се математик не е особено оригинална. Всъщност, когато е писана книгата, може да е била още на мода, но от съвременна гледна точка е даже предъвкана. А и по Последната теорема на Ферма има развитие през 1990-те. Освен това самата математика е минно поле за редовия писател на художествена литература, които през устата на героите си се опитва да изтъкне, че е разбрал предмета на дисциплината математически анализ (Което не се превежда на български като калкулус!) Рискът да изтърсиш някоя (меко казано) неточност или да опростиш обясненията повече от допустимото е много голям. Тук Бойд с удобното посредничество на Хоуп Клиъруотър успява да се задържи на стабилна, скована като през зимата в Корнуол, почва. В блатото затъват обаче преводачката и редакторския екип на българското издание. Как път не са си направили труда да проверят имената на цитираните до болка известни на поколения студенти математици от най-различни европейски школи, ами са им натъкмили дразнеща въображаема транскрипция през … английски. А край Екватора, където Бойд се чувства много повече в свои (солени и дъждовни) води, героинята попада на фронтовата линия във войните на хората и на човекоподобните. Не непременно – едните срещу другите. И върви по ръба на научната етика и по гънката в пространството между европейската и африканската култури. Тема, която - поне за мене, трудно може да бъде предъвкана. И тук книгата си печели звездичките. В един кулминационен момент се стига до изричането на тезата, че белите ценят повече животните от хората! Която също като въведената от Хоуп втора последна теорема на Ферма не подлежи на доказване или отричане. Двете истории са споени в една рамка от трета, която се усеща като епилог на другите две още от първата глава - страстта е утихнали в безвремието на живота без съществена цел на брега на Гвинейския залив. Но и тази история намира своя собствен психологически епилог в последните страници. Бунгалото!



View all my reviews