Бомбардирана София by Пейо Колев

My rating: 4 of 5 stars


Ако непредубеден посетител влезе да разгледа Музея на история на София, надали ще се усети, че липсва информация, а още по-малко – фотографски материал, за най-значимото (с огромна преднина!) събитие в историята на града след избора му за столица на Третата българска държава – Бомбардировките през 1943-1944, когато е разрушен или необратимо повреден до четвърт от сградния фонд, а много по-голям дял от столичното население е временно или трайно изселено. Представяме ли си музей на Санкт Петербург, в който не се споменава обсадата, на Варшава – разрушаването на града в края на войната, или на Скопие – земетресението от 1963. А за бомбардировките над София си имаме някаква представа едва ли не само тези, които сме ги преживели (или лично, или родителите ни, или – техните). Като тази представа в повечето случаи е устна фолклорна традиция, по-рядко – писани спомени (Вера Мутафчиева идва на ум) и изключително рядко документирана във визуален формат. Кой ще се занимава с пейзажна фотография, когато се бори за оцеляване без вода и елементарни продоволствия. Отделно, че могат да те разстрелят под подозрения за шпионаж. А през следвоенните години на мъчително възстановяване темата много бързо се превръща в странно на пръв поглед табу! И си остава така и до днес. Ще рече човек, че в условия на Студена война да се изтъкват старите грехове на текущите идеологически противници би било едно добро пропагандно оръжие. Чак в наши дни, при променен международен климат, от Дома на руската пропаганда (сам той - построен на усвоени след бомбардировките терени на ул. Шипка), се опитват да го пробват с „информационни табла“ на входа, свенливо премълчаващи консенсуса в цялата антихитлерова колко нужно, полезно и ефективно оръжие срещу България са били в контекста на войната бомбардировките на цивилни обекти и лишаването на маса хора от дом и поминък. Преценката на комунистическите идеолози в България обаче винаги е била обратната – бомбардировките да се сметат под килима. От гузна съвест заради мародерските грехове на червените властници спрямо имотите и имуществото на софиянци. И … защото темата за нечии чужди съборени стари сгради (и начин на живот) обективно не е представлявала интерес за преселвалите се в града по-късно. Което остава в сила и след демократичните промени, като дистанцията на времето работи за превръщането на една масова трагедия в тривиален исторически куриоз. Задачата на проекта на Пейо Колев, първоначално във формат библиотека в интернет и впоследствие – качествено печатно издание – е да изрови именно тези изключително редки документални кадри, от забравени от (авто)цензурата държавни архиви до разкъсани между различни вехтошари албуми на битака и частни пожълтели архиви; да ги изследва, датира, локализира; да ги ретушира, където е нужно, и да ги представи на непредубедената публика. Изпълнена е отлично!



View all my reviews