Светлината на утрешния ден

Глава 3

Сън

Чу името си. Но някак в главата си.Клара. Все едно никой не беше издал звук, но я викаше. Беше малка, на 7 години,още живееха в покрайнините и близнаците още не бяха родени. Отиде в стаята напрабаба, тя винаги стоеше до прозореца в люлеещия се стол и завесата сепоклащаше в такт и по принцип не отразяваше никого, но когато Клара влезепрабаба се обърна към нея ...