Глава 6

Намира се боса пред яркосиньо езеро. Небето над нея не се вижда никакво; тежки клони, не много различни от тези на дърветата Лакусе, висят на няколко нейни ръста над водата. Едничко вдишване ѝ подсказва, че се е озовала на съвсем различно място. Няма го вкусът на пепел, оставен от пожара; сега въздухът е сладък по непознат, но не и неприятен начин.Отнема известно време на сетивата ѝ да я настигнат, преди да осъзнае, че не е сама. Много по-стара от нея жена, която не е виждала от години ...