Не отиваш, просто се озоваваш. Няма го пътят, само финалната дестинация. Това те лишава от промяна и развитие, ти си просто даденост. Дал си да се разбере, че ще минеш и без онези истини на промяната, да, без тях, много благодаря! Защото вече си стигнал.

- Тъжно ли ти е, че си тръгваме? - тя ме ощипва закачливо. Прикрива си личните тъги от промяната, затова. Името ѝ е Сзон.

- И не... не е