Тя става от леглото и застава пред огледалото. За да оправи косата си. А косата ѝ е несресана, стърчаща и изобщо - невъзможна. Аз пък не ставам от леглото, само наужким обаче. В действителност съм станал, станал и... летя. 
        Тя оправя косата си и следи вкочененото ми тяло през огледалото. Аз я ненавиждам и си пожелавам никога да не съм я познавал.
        Летенето. Летенето