Таласъмчо се приготвяше за премиерата. Опитваше се да среше рошавата си козинка със старото си гребенче, но възголемите ушички малко му пречеха. Той се погледна отново в реката, но водата трепереше, като опашка. Откакто опашката разбра, че Таласъмчо ще ходи на премиера не беше спряла да трепери, а коремчето вече не беше гладно, както обикновено...

...Г-н Райков, вие видяхте ли знака? - попита дежурен полицай Георгиев.
Г-н Райков мълчеше умно и гледаше някъде през предното стъкло на обичайно мръсната Хонда, която сега беше измита за премиерата на книгата му.
- Защо не сте отлепили старите стикери? Един, два, три, четири стикера по петдесет лева - това са двеста лева! - обясняваше полицай Георгиев.
Г-н Райков леко отмести погледа си към стикерите и продължи да мълчи. Десетки бройки от книгата му кротко стояха в багажника и слушаха...

...Таласъмчо внимателно пристъпи в градината на къщата-музей. Премиерата беше тук. Явно беше дошла по-рано от него. Никой от шестдесетте гости не можеше да го види, защото хората не виждат таласъмчета, тъй като знаят, че те не съществуват. Една от четирите костенурки обаче веднага го забеляза. Тя се стрелна към него със скоростта на костенурка-куриер...

...Децата играеха наоколо, радваха се на всичко и рисуваха с пастели. Родителите им гледаха с интерес г-н Райков, който се изживяваше, като писател и не спираше да говори застанал зад масичката, където книжките слушаха и чакаха най-после да попаднат в ръцете на читателите!

Премиерата наистина беше дошла!