седяхме с двама приятели на хълмчето

до отклонението за телевизионната кула

не спирах да гледам

първият път когато се обърнах за да видя какво е назад

гледката ми взе дъха

поех си въздух и въздухът беше различен

поне за момент

и говорех глупости и смешки

не си свалях слънчевите очила

защото малко се бях поразплакал

възвишено