Писането на стихове е двубой,

в който няма победител – на едната страна

се изправя сянка, масивна като планински хребет,

гледан от пеперуда, на другата

проблясват само кратки мигове светлина,

образи и мисли, както пламъкът на клечка кибрит

в нощта, когато в болка се ражда зимата.

То е война в окопи, шифрована телеграма,

дълго бдение, търпеливост,

кораб, който потъва и изпраща сигнал,

и вече не потъва, вик на триумф,

вярност към старите мълчаливи учители,

спокойно съзерцание на жестокия свят,

експлозия от...