http://radiradev.blogspot.com/2015/03...

Да четеш книгите на Брандън Сандерсън е все едно да гледаш най-новите епични продукции на Marvel. Само че романите на Сандерсън са доста по-мъдри и умозрителни от повечето филми. Интересно за този автор е, че умее да пише научна фантастика с леко приказен привкус. Освен това "Зарево" може да се определи и като постапокалиптична фантастика.
В Нюкаго е дошла Епична, наречена Електричната. Тя започва да убива хора чрез своите супер способности. Освен това призовава гражданите да и предадат Възмездителите.
Главният герой Дейвид не може да остане равнодушен. Той решава да потърси Електричната. Но не за да разговаря с нея.

"Името ми е Дейвид Чарлстън.
Аз убивам хора със свръхсили."

Новото в този роман са поясненията относно Епичните. Оказва се, че това, което всъщност постепенно ги прави зли е редовното използване на паранормалните им умения. И че те трябва да се въздържат да ги използват ако не искат да се превърнат в луди и жестоки същества.
Дейвид и Проф (Джонатан Федрус) решават да заминат за града известен по-рано като Ню Йорк. Сега го назовават Вавилар или Възродения Вавилон. Там управлява дама с паранормални сили, наречена Регалия. В действителност преди Злочестие тя е била най-обикновена жена, наричана Абигейл Рийд.
Тук отново проличават познанията на автора относно английския фолклор. Според мен описанието на способностите на Регалия
е вдъхновено от митичната Господарка на Езерото - героиня от епоса за крал Артур. Именно ерудираността на Сандерсън в областта на митологиите прави едно негово безусловно научнофантастично произведение да изглежда още по-прекрасно и магнетично за читателите.
Регалия притежава следните сили - да контролира водата с мисълта си, да предизвиква наводнения, да вижда и чува през всяка водна повърхност и да праща на разстояние проекция на образа си.
Допълнителен проблем е, че във Вавилар е много вероятно Дейвид да срещне човек, който някога му е бил много близък. А сега е считан за враг.

Firefight