Спомените ми от таблетите не са кой знае колко добри, предвид че единствения притежаван от мен беше едно насрано Graphire А6 преди около 14 години — много преди да ги преименуват на Bamboo, което се свързваше по уникалния сериен интерфейс и лагваше мъжката. Тогава разбрах, че А6 за чеп за зеле не става и след като се помъчих един месец да правя каквото и да било с него, така и не го закачих повече до момента на изхвърлянето му след няколко години.



И така до предния месец, когато реших че по редица причини, които не ми се изброяват, е необходимо да взема таблет отново. Естествено, първата асоциация на всички ни е Wacom, няма как. Огледах им продуктовата линия и единственото, което ми се стори смислено, беше Intuos Pro Medium. Проблемът, както е кристално ясно, е цената от над 600 лв. Цените на аксесоарите също ги бива. За мен тая цена е тотален дийлбрейкър. В сми, за по-малко пари вземаш цяло Lenovo X220 с i7, 4 RAM, тъчскрийн и всичкото му, но просто не исках да рисувам върху лаптоп. Bamboo не бих взел заради лошите си спомени от едно време, колкото и субективно да е това. Затова се огледах за алтернативи и след като почетох малко сравнения, като опции се появиха Huion H610 Pro и Monoprice 10X6.25 Inches Graphic Drawing Tablet. Тук почитателят на Porsche Design в мен се обади и реши, че: 1) и двата на нищо не приличат;

2) абе просто не може да си кръщаваш така продуктите и фирмите, бе!

Тогава попаднах на едно ревю на UGEE M708, прочетох че може да се върти за левичари, опция, която навярно всички останали също имат, но никой не се е сетил да я упомене като важна и затова да ми ядат леворъкия грездей, и бях продаден на мига. 166 лв, от които малко над 1/4 е доставката (която може да се спести, ако човек го шипне безплатно до острова и от там за 4-5 лв с Гъбко го докара насам) и десетина дни по-късно го държах в ръка. Левичарската опция, както виждате от първата снимка, включва завъртане на таблета наопъки и натискане на един радио бутон, който му инвертира координатите и осемте бутона. Просто като гъбено семе.

Работната площ е 10х6 инча, което е някъде между А4 и А5. Софтуерно може да се ограничи до по-малка, та китката да се подпира през цялото време, понеже покрай ръбовете малко увисва във въздуха и като цяло на мен лично ми идва малко неудобно, но все още не съм пробвал как ще е ако я лимитирам с по един пръст от всяка страна. Хубавото е, че този размер позволява да си го държиш в скута и да си рисуваш удобно разплут, а трите пръста огледална повърхност отстрани дават да го хванеш там със свободната си ръка малко като палитра.

В първите пет минути след разопаковането, в които няколко души пипнаха таблета, за да видят какво е, що е, той заприлича на гъз. Повърхността мигновено се изпълни с отпечатъци от пръсти — както лъскавата, така и матовата й част. Нещо, което сме виждали и при много по-скъпи девайси, така че не е чак такава болка. Настрана от този визуален кусур, самата изработка на таблета е проста, но прецизна и качествена — пластмасов паралелепипед с 4 гумени крачета отдолу, USB порт и 8 бутона отгоре.

Стойката е от две части, които се монтират една върху друга. Горната има дупка в средата, в която принципно може да бъде поставен пена, но пише да не се прави и да се държи легнал в хоризонталните гнезда. Ако при това положение някой ми обясни смисъла от тая дупка, евала ще му кажа.

Долната съдържа 8 резервни върха за пенчето, единият от които беше счупен. Според компанията, металната хуйня в средата е средство, с което да си вадиш връхчетата. Предвид че с ноктенца въпросното връхче се извади за миг, няма никакъв смисъл от нея.

Изработката отвън е доста по-добра от тази отвътре.

Пенът е удобен, но наистина нямам представа за какъв луксозен усет говореха в ревюто. Изглежда че също като поставката и той е направен от две части с различно качество. Долната е с гумен грип и е наистина много удобна и визуално приятна, докато горната е от гънка грозна и евтина пластмаса. Работи с една ААА батерия, която според сайта влиза в комплекта, но според реалния живот не. Животът му с най-обикновена Varta от 2 лв за 4 броя е пределно дълъг и не изисква непременно зареждащи се батерии за минимизиране на съпътстващите разходи, освен ако човек вече няма такива под ръка. От ергономична гледна точка три часа рисуване не изморяват ръката, което в крайна сметка е най-важното.

Като огромен недостатък определям отсъствието на профили за програмиране на бутоните, а в мечтите си виждах като напълно нормално разпознаването поне на основни програмни продукти и автоматично превключване между предварително зададени профили за тях. Курец. Бутоните са програмирани с основни фотошопски шорткъти – четка по-голяма и по-малка, зум ин и аут, ънду/реду, спейс, четка и гума. Горе-долу това щях да задам и аз, така че селекцията е ок що се отнася до този конкретен продукт, но с него далеч не се изчерпват работните среди на един таблет. Тествах го с Photoshop CS6, CorelDRAW X7, Corel Painter 12, ArtRage Studio Pro, Real Draw 5.2.3 Pro и SketchBook Pro 6, и не видях две хиляди нива на чувствителност. Навярно зависи и от четките, туловете и много други неща, знам ли. По отношение на софтуерите, SketchBook ми хареса най-много. Интерфейсът е невероятно удобен и приятен, работи се с лекота. Цената от $65 за новата версия е съвсем приемлива. Painter-а (283 паунда лол) също не е лош в смисъла на богатството от четки, но интерфейса все едно е правен за Изот, еби му майката. Нищо общо с другите продукти на компанията, които в последните години се очовечиха; все едно е някакъв тотален изтърсак. Основната полза от него е, че рисува вектори, нещо което SketchBook-а не умее. Говорейки за вектори, Artistic media на CorelDRAW влиза супер мазно.

Някои четки в Photoshop водят до лаг от половин до повече от секунда, в зависимост от качеството на машината, на която е вързан таблета.

И като цяло не знам дали заради лаг, чувствителност или нещо друго, като дръпна черта с молив или ролербол в SketchBook, се получава някаква назъбена хуйня, която няма нищо общо с дърпане на черта по лист. Което наблюдавах и като опитах да пиша текст с тези “четки”. За сметка на това в CorelDRAW същото упражнение с калиграфските тулове произведе прекрасни резултати. Така че по-скоро го отдавам на софтуерна специфика.

Не съм сигурен някой от инсталираните продукти ли ми добави едни докери по екрана с ръкописно разпознаване, ама честно казано бая ненужни са и всъщност са мега досада. Тъпото е, че не виждам как да ги разкарам.

Спецификации

работна площ: 10х6 инча

резолюция: 5080 LPI

репорт рейт: 230 RPS

нива на чувствителност: 2048

нива на наклон: няма

програмируеми бутони: 8 на таблета + 2 на пена

тъч: няма

резервни връхчета: 8

цена: 115 лв

Сравнение с Intuos Pro Medium

работна площ: 8.8х5.5 инча

резолюция: 5080 LPI

репорт рейт: n/a

нива на чувствителност: 2048

нива на наклон: 60

програмируеми бутони: 8+4 на таблета + 2 на пена

тъч: да, мултитъч

резервни връхчета: 10, 4 различни вида

цена: 625 лв

Както сравнението показва, UGEE-то има три видими разлики с Wacom-а: 1) няма чувствителност на наклон; 2) няма тъч; 3) няма различни връхчета. Което и не е редно да се очаква при 4.5 пъти разлика в цената и за мен лично не се явява дийлбрейкър. Ясно е, че за такива пари пълно щастие няма да има.

За целите на сравнителната обективност, нека видим и параметрите на обикновения Intuos Small — най-ниското ниво в гамата, който единствен се доближава някак до цената на китайчето.

работна площ: 6х3.7 инча

резолюция: 2540 LPI

репорт рейт: 133 PPS

нива на чувствителност: 1024

нива на наклон: няма

програмируеми бутони: 4 на таблета + 2 на пена

тъч: няма

резервни връхчета: 5?

цена: 140 лв

В заключение, за парите си M708 е no brainer покупка.